България иска от ЕС изключение за ”Южен поток”
Най-чувствителният момент в междукорпоративното споразумение за българския участък по проекта "Южен поток" е достъпът на трети лица до тръбата.
Вчера от ЕК заявиха, че споразумението между Русия и България по проекта за газопровода „Южен поток” от февруари 2008 г. трябва да бъде променено, за да може достъп до тръбопровода да получат и компании от други страни в ЕС. В междуправителственото споразумение от с.г. е договорено 100% от капацитета да бъде на акционерите на проектната компания.
Министърът цитира днес запис от акционерното споразумение, според което смесената компания за проекта "ще поиска от ЕС дерогация (изключение) от абсолютното задължение, фиксирано в третия енергиен либерализационен пакет на ЕС", да се дава достъп на трети лица до тръбата.
Когато се иска подобно изключение, това означава, че ЕК ни позволява 50, 60 или 70% от капацитета на тръбата да ги имаме резервирани (само за собствениците), а останалите 20-30-40 процента да са на либерализиран принцип, обясни Трайков.
В акционерното споразумение пише, че компанията ще се обърне към ЕК, за да получи такова процентно изключение. По същия начин бил и въпросът и с проекта "Набуко" - там също има процент, който е за шестимата акционери, а останалото е за свободния пазар.
При посещението на руския премиер Владимир Путин миналата събота това не е обсъдено, решено било да има допълнителни разговори.
Трайков е категоричен, че споразумението не пречи за изпълнението на проекта, след като тръбата работи по европейски правила.
Опасението е, че ако се стигне до конфликтна ситуация, едната от страните може да се позове на споразумението и да каже "сто процента си е за мен", обясни министърът. Той обаче изключи такава опасност, защото компаниите казват, че няма да го използват.
Трайков предлага документът да бъде променен и където пише, че в случай на конфликт предимство се дава на международното право, да се допише - "включително и това на ЕС".
На срещата с бизнеса премиерът Бойко Борисов потвърди за моменталната реакция от Брюкесел по подписаното споразумение за „Южен поток” от събота.
"От Брюксел вече са казали по време на предишното правителство какво трябва да се направи, за да може „Южен поток” да бъде приет за европейски проект, „и сега пак ние трябва да водим тези преговори”, ядоса се министър-председателят.
Руската страна е уведомена, че се налагат промени в междуправителственото споразумение от 2008 г., каза междувременно говорителят на Външно минитерство Весела Чернева. Преговори се очаква да започнат съвсем скоро, след което промените трябва да се ратифицират в българския парламент, добави тя. По думите й, има 100-процентов ангажимент от българска страна промените да бъдат направени и да не се стига до санкции.
Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик пък настоя за повече детайли по споразумението за „Южен поток”, предаде БНР. Той посочи, че премиерът и правителството са поели ангажименти, освен към „Южен поток”, и към другите енергийни проекти – „Набуко”, европейската алтернатива за газопровода, известен като „Южен коридор”.
Дипломатът очаква да чуе повече и за АЕЦ „Белене".
"Много добре знаем, че България предстои да си сътрудничи с Русия по енергийните проекти, защото Русия е надежден доставчик. Важно е обаче да има и разделение на доставките на енергия и да има стремеж към прозрачност. Има напредък за „Набуко”, каза Уорлик и призова да се намали цената на газа, която плащат българите.