Така тя коментира вчерашното изявление на премиера Бойко Борисов, че Истанбулската конвенция няма да се гласува в НС и дебатът започва отначало, защото ГЕРБ не може да понася всички пасиви от това.

Бъчварова каза пред Нова телевизия тази сутрин, че отстъпването от подписването на Истанбулската конвенция е с цел да се стигне до „процедури, които да доведат до съгласие и общо разбиране по същността” на въпросния документ.

„В процедурата на разбирането изгубихме смисъла на изключително важна тема за цялото ни общество”, заяви тя.

Бъчварова подчерта, че 47 държави – „европейски, съвременни и развити” са ратифицирали конвенцията и „България има всички основания”, да се присъедини към тях. Според нея българското общество е било подведено от „грешна интерпретация на някои елементи” от текста на конвенцията.

Станишев до Борисов: Държавата абдикира от борбата с насилието

Тя смята, че е необходимо време, за да се обясни какво предлага конвенцията.

„Мисля, че има положителен резултат и той е, че червената лампа за домашното насилие свети в съзнанието на много хора. Няма пълни гаранции и аз не приемам този аргумент”, каза тя за тези, които твърдят, че не се знае какъв е ефектът от конвенцията в други страни.

За отношенията в коалицията, особено на фона на споровете около конвенцията, Бъчварова заяви, че има „диалог” и се „уважава мнението на останалите”, така че смята напрежението за туширано. Тя добави, че правителството веднага се е разграничило от изказванията на Валери Симеонов за зелената евродепутатка Ска Келер.

Според Румяна Бъчварова в Европа има голяма „добронамереност” към нас, "но при всички случаи това се взима под внимание, макар да не е пречка или условие за преднамерено отношение”.

Тя подчерта, че във всяка европейска страна има сложни политически конфигурации.

„Нашите патриоти са представени в ЕП и там има други техни колеги, които поддържат тази политическа линия”.

Бъчварова заяви още, че смята позицията на премиера Борисов за протестите около Пирин за „много честна и открита”.

„Сегашното правителство в лицето на министъра, вицепремиера и особено премиера, се опитва да намери най-правилното решение. Става въпрос за една група в обществото, която няма парламентарно представителство и протестите за възможност да изрази своята позиция”, каза тя за протестите на еколозите.

По повод факта, че Борисов "осветли" Цеко Минев като концесионер на "Юлен", тя каза:

"Това е само един от щрихите на противопоставянето. Нека всичко бъде открито, чисто и на масата".

По повод Луковмарш, Бъчварова коментира, че официалната позиция на ГЕРБ е, че мероприятието не трябва да се провежда заради възгледите, които се изразяват чрез него. По думите й е абсолютно невярно, че толерират провеждането на шествието на националистите.

„Категорично го осъждаме, но това е проява на група граждани, която е в режим, който не допуска да бъде забранена категорично”, заяви шефът на премиерския кабинет. 

По повод скандалния текст на БСП за това, че Народният съд е бил "необходимо правосъдие", който беше изтрит, тя коментира:

„Много се опасявам, че се връщаме към една тема, която изглеждаше затворена за нашето общество – оценката на събитията около 1944 година и Народния съд.
Реферирайки към събитията от този период на историята и вкарвайки ги в ежедневната политическа битка, се връщаме много назад и представяме по погрешен и изменен начин тази тема пред по-младото поколение”.

По думите й с тази декларация БСП са върнали много назад партията си.

„Не можем да оставяме черна дупка на картата на Европа”, заяви Бъчварова за европейската интеграция на Западните Балкани.

Според нея всички в Европа са припознали този български приоритет като изключително важен. Тя припомни, че Жан-Клод Юнкер е предложил да завърши обиколката си на Западните Балкани в София, където да даде обобщение на резултатите от нея.

„Изключително добър пример за това как Европа може да помогне, как действа и как се работи в съвсем конкретен и оперативен порядък”, каза Бъчварова и добави, че това е стил, който българското европредседателство е наложило.

По повод предстоящата среща на 26 март във Варна между представители на ЕС и турския президент Реджеп Ердоган тя каза:

„Има въпроси с Турция, която е в ход на процеса на подготовка на своето европейско членство, които трябва да се изяснят между европейските институции, държавите-членки и Турция”, каза тя.