Който го е страх от политика...

Популярните лица от протестите Янко Петров, Дончо Дудев и Ангел Славчев си намериха партия и се прицелиха в 160 депутати. Такива са заглавията днес. При други обстоятелства това можеше да е голяма новина, а сега е просто една от многото.

Bulphoto

Който го е страх от политика...

17:22 | 22 март 2013 48 331 Bulphoto

Тримата се превърнаха в лидери на протестите от последните два месеца. Не без помощта и на медиите, вниманието се насочи основно към тях и хората започнаха да разграничават многото гласове на принципа „Тези на Янко ли са или са от другите?“

Първо протестираха срещу високите сметки за ток. От началото Янко, Дончо и Ангел казваха, че нямат политически искания, че не са политици, че нямат политически амбиции. По-късно издигнаха политическо искане – електроразпределителните дружества да бъдат национализирани, но продължаваха да отричат политиката да е тяхно занимание. Нито сега, нито в бъдеще.

По-късно протестиращите поискаха, макар и за кратко, Велико народно събрание. В същото време хората започнаха да скандират „Оставка“, а лидерите на протеста продължаваха да бягат от думата „политика“. Президентът ги припозна като легитимни представители на улицата и ги включи в политическия процес, като ги покани на консултациите за Обществения съвет към служебното правителство. Нормално беше те да напуснат този недоизмислен формат. Но дори когато влязоха в диалог с държавния глава, те продължиха да си затварят очите пред факта, че вече се занимаваха с политика.

Енергията на масовите протести предполагаше политическо продължение. Дори призивите на улицата Народното събрание да продължи да работи бяха точно с този мотив – да има време за създаване на нови политически сили. Е, време за нови няма, но има достатъчно стари, чиято регистрация може да бъде използвана.

Тогава започна масовата подмяна. Буквално всеки ден някой някъде обявява, че е постигнал споразумение с някоя малка партия и ще представлява протестиращите на предстоящите избори. Появиха се непознати за публиката лица, които твърдят, че трябва да ги познаваме. До вчера лидерите на протестите отхвърляха възможността да участват в изборите.

Днес вече не е така. Макар и късно, те предприеха най-логичната стъпка и постигнаха споразумение с партия Движение Гражданска инициатива за съвместно участие на вота. Изборът им е добър – макар и незабележима, тази партия е наследник на едноименното движение от началото на промените, което има последователни и непримирими позиции.

Дотук добре. И отново тримата лидери на протестите побързаха да декларират, че няма да оглавяват листи, че не искат да влизат в парламента, а „ще останат да работят на улицата, където ще концентрират дейността си в създаването на групи за натиск". Първо оставиха достатъчно време на всякакви политически шарлатани да използват израза „партията на протестите“. Днес отново казаха на хората, които тръгнаха след тях на улицата, че няма лично да се захванат с решаването на проблемите, заради които се появиха на сцената. Затова тази новина не е толкова голяма, колкото можеше да бъде.

„Когато отвратените си отидат, остават отвратителните“

Радой Ралин

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО