18-годишна майка изхвърли преди дни 8-месечното си бебе в столичния "Западен парк", а преди това друга жена изостави детето си в "Младост" в края на миналия месец. Случаите на изоставяне на деца стават все по-чести, защото на практика няма кой да работи със семейството, когато то преживява криза. Това обясни Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, в интервю за Дир.Бг.

- Имате ли данни/справка за това колко деца са изоставени и какъв е профилът на майките

- Близо 2000 бебета се изоставят годишно в България. За страна като нашата това е шокиращо. Често обвиняваме майката и семейството, като казваме „тя има психичен проблем“, или „тя е от ромски произход“ и пр. Какво ако просто сложим етикет на някого? Това ще ни направи ли по-спокойни и по-доволни, че е ясен проблемът на изоставянето… Когато някой взема подобно решение, то не е лесно и травмата от него остава.

У нас изоставянето на деца става най-често в родилните отделения. Но големият проблем е, че там няма социален работник, който да работи с майката, която обмисля да остави детето си. В родилните домове нямаме и психолози, които да помагат за раздялата или просто да помогнат на майката да вземе правилното решение в този труден момент за нея.

Другата група деца, които се изоставят, са деца от бедни семейства, семейства със силно нарушени връзки, които правят невъзможно отглеждането на детето в семейството.

- Защо зачестиха случаите с изоставени деца - в последния месец имаше две изоставени бебета само в София

- Случаите на изоставяне на деца стават все по-чести, защото на практика няма кой да работи със семейството, когато то преживява криза. А всъщност във всяко семейство има кризи. Но някои кризи са толкова тежки, че трябва да се прави избор за бъдещето на детето – неговото здраве, благоденствие, дори и за неговия живот. Тогава този, който носи отговорността за детето в семейството, е изправен пред дилемата „детето да остане в това семейство или да си намери по-добро“ или просто „не мога повече да се грижа за него, трудно ми е…“, „съпругът ми не го иска“ и пр.

При всички тези трудни житейски въпроси, няма кой да застане до родителите и да помогне. Няма кой да даде професионален съвет, дори няма кой да изслуша родителя, който се намира в тази тежка ситуация. Това ние професионалистите наричаме „превенция на изоставянето“, но тази превенция е не само съвети и изслушване.

Необходимо е например веднага да се плати сметката за тока, да се потърси работа на бащата, да се купи храна днес, и то веднага, за децата и за семейството. И всичко това не трябва да става даром, а социалният работник трябва да направи план, как семейството да излезе от кризата и да не се налага някой друг да плаща сметката за тока. Такава социална работа в България нямаме.

Имаме едни социални помощи в натура и финансова помощ, които са толкова неадекватни, че хората - дори и най-бедните - не искат да ги вземат и данните показват, че всяка година все по-малко хора ги получават.

- Как може тези случай да станат по -малко

- Случаите на изоставянето на деца могат да намалеят, ако имаме една по-развита социална система. Тя не трябва да е ориентирана към събирането на документи за това какъв е доходът на семейството и има ли право на социална помощ или не. А да има психо-социална подкрепа и помощ за семействата в риск (криза). И материалното или финансовото подпомагане да е в унисон с реалните нужди на хората.

- Какво се случва с изоставените деца, каква е грижата за тях

- Когато едно дете се изоставя, то отива в системата за грижи и социалните услуги. Това са домовете за деца (Центровете за настаняване от семеен тип) или в приемна грижа.

В България приемната грижа през последните години се разви много и има много добре подготвени приемни родители, които се грижат особено за малки деца. Проблемът е обаче, какво става с родните родители. Никой не работи с тях, за да се върне отново детето в своето родно семейство. Често тези родители се справят, но има случаи, в които е невъзможно детето да се върне. Тук идва и ролята на Отдела за закрила на детето.

- Работи ли ефективно системата за закрила на децата

- Това е една система, която беше създадена през 2000 г. и от тогава до днес тя се управлява от Агенция за социално подпомагане – структура, която разпределя преди всичко помощите в натура и финансовото подпомагане и социалните услуги в страната. Една силно централизирана система, която работи с указания, писма и декрети надолу по вертикалата.

Най-долу по вертикалата е социалният работник от Отдела за закрила на детето. Той понякога работи по около 100 случая на деца, които имат много разнопосочни проблеми. Като се започне от бракоразводните дела и децата в тях, та се стигне до най-тежките форми на насилие върху дете.

Как е възможно да работиш днес със 100 случая или дори да не са 100, да са 80 или дори 60? Добрата практика показва, че един социален работник не може да работи ефективно с повече от 25 случая.

Та този социален работник по вертикала получава минималната заплата от 460 лв.! А ако получава 500 лв., това ще е истинско чудо. Социалният работник може да е завършил и техникум по облекло, а в най-добрия случай - висше образование по химия или някоя инженерна наука и да се разпорежда със съдбите на деца и родители. Той днес влиза в съда, представя доклади за деца, работи редом с полицая, когато има проблем с дете. Той трябва да изведе дете от семейство, когато детето е системно пребивано. Трябва да е в болницата, в училище, в детската градина и пр.

Как мислите, какво е текучеството в системата за закрила на детето? Какво е качеството на услугата и как когато отиде една майка с проблем, социалният работник ще е в състояние да я чуе, разбере и да й помогне? Това ще бъде неговия 101-ви проблемен случай.

Системата за закрила на детето трябва да бъде променена. Защото тя не само че не работи добре, но тя е и вредна в много от случаите. И това не е тайна или заклеймяване. Множество анализи, доклади и препоръки са изписани от редица институции, които показват, че от 2006-2008 г. системата за закрила на детето върви в постоянен регрес.

- В случай на нужда, къде може майката да потърси помощ

- И все пак, ако познавате майка, която има нужда от помощ, трябва първо да се обърнете към Отдела за закрила на детето по местоживеене. Ако там не могат да помогнат, не се сърдете, защото вече знаете какво стои на главата на един социален работник. Тогава можете да го питате кой може да помогне. Той може би ще ви насочи за помощ към някоя неправителствена организация, която работи с деца и семейства. Търсете психолог, психотерапевт или социална услуга, като например Център за обществена подкрепа. И да се надяваме, че ще се намери помощ за тази жена…

Колкото и да е трудно, има известен напредък, защото истината е, че само допреди 15 години никой нямаше да й помогне, а просто щяха да вземат детето и тя повече никога да не го види. И накрая бих казал на всички, които стигнаха до края на тази статия: Нека не се примиряваме, да искаме, да настояваме, да протестираме и да се възмущаваме, защото децата ни имат нужда от тази наша непримиримост. Защото заслужават не просто да не бъдат изоставяни, но и да бъдат подкрепени от една не-изоставена система за закрила на детето!

---

* Национална мрежа за децата е обединение на 142 граждански организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват.
Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.