Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев каза за БТА, че според него основната причина за подадената оставка е въпросът с изплащането на земеделските субсидии. В желанието си да избегне протестите на зърнопроизводителите правителството е взело политическо решение държавата да се разплати с тях, но в момента в бюджета няма пари, посочи Ганев.
Ако се плати на зърнопроизводителите, фискалният резерв пада доста и така, решавайки земеделския въпрос, това се превръща в проблем на министерството на финансите, коментира той.

Към момента няма непосредствена заплаха за нивото на фискалния резерв, ако бюджетът се изпълни, така както е заложен, а засега няма нещо, което да застрашава изпълнението му, смята анализаторът. Въпросът е дали, чисто оперативно, понижението на фискалния резерв няма да предизвика опасения у външни анализатори, коментира Ганев. Чувствителен е и въпросът дали парите от Сребърния фонд, които също са във фискалния резерв, могат да се ползват за такива плащания, дори и средствата след това да бъдат възстановени от ЕК, добави той.

• По данни на БНБ към 8 февруари фискалният резерв е възлизал на 3 млрд. лв., а в търговските банки има още около 300 млн. лв. Така резервите на страната в момента се състоят само от целевите фондове, които влизат в тях и по регламент не могат да се харчат - Сребърният фонд, с натрупани до момента 2.1 млрд. лв., и фондовете "Радиоактивни отпадъци" и "Козлодуй", в които има 1.3 млрд. лв.
• По сметките на земеделците ще бъдат преведени 841 592 000 лв. С извънредното емитиране на държавни книжа новоемитираният вътрешен дълг от началото на годината надхвърля 1 млрд. лв. при позволени по закон максимум 2 млрд. лв.

В отговор на въпрос дали вижда пропуски в работата на Симеон Дянков икономистът каза, че повечето възможности в управлението на страната ни са в структурните политики - здравеопазване, образование, пенсии. Те под една или друга форма са под шапката на Министерството на финансите, но не са пряка отговорност на министъра на финансите, коментира Ганев. Според него негативите по отношение на доходите на хората са били предишните години, когато пенсии и минимална заплата са били замразени и имаше натрупан дефицит. Сега, когато дефицитът изчезна и имаме покачване на пенсии и повишаване, макар и малко, на доходите, точно сега не мисля, че тези негативи са водещи в подадената оставка, каза Ганев.

Протестите срещу високите сметки за ток са плод на натрупаното недоволство в обществото, въпросът е накъде ще бъде катализирано то, каза Ганев. Ако се върви по посока популизъм и се говори за национализиране и сваляне на цени, то това ще е за сметка на друго "изгърмяване", е мнението му. Решението не е да национализираш монопола, защото така той ще остане, само собственикът няма да е частен, а държавен, решението е да се либерализира пазарът, да имат право потребителите на избор от доставчици на услуги, посочи Ганев.

Икономистът Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" не вижда пряка връзка между протестите срещу сметките за ток и оставката на Симеон Дянков. Същественият проблем на хората е в липсата на доходи или в много ниските такива - тоест липсващият икономически растеж и липсващите частни инвестиции са това, което създаде социален проблем, коментира за БТА Богданов.

Според него решението на проблема няма да дойде от промяна в регулациите на енергийния пазар, а от създаването на нови работни места чрез агресивни реформи за привличане на инвестиции.
Трябваше България рязко да се разграничи от страните в криза, а паралелно с това да бъдат направени реформи за улесняване на бизнеса - електронно правителство, опростяване на комуникацията с администрацията, ускоряване на всички административни процедури - разрешителни и други, които съпътстват стартиране на бизнес в страната, посочи Богданов. Това по думите му е било пренебрегнато, а правителството се е фокусирало само върху контрола върху част от разходите и върху публичните инвестиции. Това обаче не се оказа достатъчно за създаване на икономически растеж и повишаване на доходите, коментира Богданов.

Той добави, че към днешна дата от началото на мандата на правителството има 400 000 загубени работни места. Като финансов министър основна слабост на Симеон Дянков бе, че много се забави със свиването на бюджетния дефицит и това го вкара в капана да не може да извърши определени плащания като тези за земеделските производители, коментира Богданов. Някои от мерките за налагане на данъчна дисциплина, като например, свързването на касовите апарати с НАП пък са оказали допълнителна тежест върху бизнеса, посочи икономистът.

Съхраняването на основните данъци и справянето с дефицита на третата година от управлението Лъчезар Богданов посочи като успех на Симеон Дянков в качеството му на финансов министър.