Тази тенденция на намаляване на раждаемостта е свързана не само с условията на живот, но и с възможностите за реализация и кариера при жените, но влошаването на икономическите условия дава силно отражение, каза доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека пред медията.

Хората се затрудняват в избора да имат деца, от една страна защото нямат усещането за контрол върху живота си, нещата са толкова непредсказуеми, че те не усещат в себе си силата да поемат тази отговорност, а от друга страна не се чувстват подкрепени, когато направят избора да имат деца, коментира Цвета Брестничка, председател на Управителния съвет на асоциация "Родители".

Средният дял от Брутния вътрешен продукт, който се отделя за подкрепа на семейството в ЕС, е 2,1 %, като има страни, в които той достига 4 %.
В България този дял е 1,2 %, отбеляза тя. За да има възпроизводство една нация, всяка жена трябва да роди 2,1 деца, т.е. всеки 10 жени трябва да родят 21 деца.
В момента нашият показател е двойно по-нисък, но има европейски държави с много по-висок стандарт, но с не много висок показател, обясни проф. Михаил Константинов.

Население под 7 млн. души, 183 са напълно обезлюдените села, рекордно ниска раждаемост - това са част от демографски тенденции, регистрирани през миналата година и включени в класация на историка проф. Трендафил Митев, съобщи bTV. Целта й не са медийни сензации, а да „бие камбаните" за пореден път.

По прогнози на Световната банка към 2050 година населението на света ще се увеличи с 50% - от 6 на 9 млрд. В България обаче то ще спадне с над 40% - до към 4,5 млн. души, обясни Митев.
По думите му основен фактор за негативната тенденция има деиндустриализацията на страната. Младите хора няма къде да реализират интелектуалния си потенциал, отбелязва той.

Според него има влошена възрастова структура на нацията, откъдето идва и логичният песимизъм на хората: „Преобладава психологията на възрастния, на болния човек, няма как той да е оптимист. Иначе поначало българинът е оптимист".