Селскостопанското безумие

Публикувано: 16:44 | 14 юли 2017
Автор: Маркус Бекер, сп. ”Шпигел”
Сн.: Shutterstock
Протестите на френски фермери често са силови и зрелищни - например с унощажаване на ”конкурентно” мляко
Европейският съюз не харчи за нищо друго повече пари, отколкото за земеделие. stat
Селското стопанство поглъща близо 40% от общия бюджет. Всъщност Брекзит може да допринесе за реформите, които отдавна са належащи.

Гюнтер Филман е забогатял от очила, при това е забогатял много. Според списание "Форбс" богатството му възлиза на 4,8 милиарда евро, което го нарежда сред 300-те най-богати хора на света. Въпреки това обаче всяка година той получава стотици хиляди евро помощи от ЕС.

Това, което може да звучи абсурдно, всъщност е всекидневна последица от селскостопанската политика на ЕС. Филман продава не само очила, но се занимава и с екологично земеделие. В това си качество той е получил от ЕС миналата година 236 000 евро основна премия по застраховане на доходите и срещу риск, както и 283 000 евро за екологично земеделие. Европейските земеделци получават премии дори за това, че спазват действащите изисквания за защита на околната среда, климата и водите. През 2016 година Филман е получил от ЕС общо 637 842,88 евро, според данни на Германския институт за земеделие и прехрана.

Случаят със 77-годишния предприемач обаче е просто един особено очебиен пример. Само в Германия има какви ли не селскостопански предприятия, които година след година получават осемцифрени суми. Последицата от всичко това е, че ЕС харчи годишно 55 млрд. евро за земеделски субсидии, което се равнява на близо 40% от бюджета на Общността. Сякаш миграцията, климатичните промени, защитата на границите, Брекзит и отбранителната политика са само странични явления, а основният проблем е бедността на фермерите.

Излизането на Великобритания от ЕС обаче отваря дупка от близо 12 милиарда евро годишно в европейския бюджет. Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер поиска от страните членки свежи пари, но все пак ясно посочи, че ще трябва да бъдат направени икономии. Поради това под натиск е поставена и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, въведена през 1957 година на фона на все още неизбледнелите следи от следвоенните гладни години.

Селскотопанската политика на ЕС е анахронизъм


ОСП е анахронизъм според манхаймския Център за европейски икономически изследвания Цет Е Ве (ZEW).
"Големият й дял в бюджета на ЕС вече не е оправдан", посочва експертът от института Фридрих Хайнеман.

Неотдавна Цет Е Ве представи доклад за селскостопанската политика на ЕС, изготвен по поръчка на фондация Bertelsmann. Заключението на Хайнеман и колегата му Щефан Крамон-Таубадел е опустошително.

ОСП почти не помага на бедните фермери в ЕС. Сред селските стопанства тези 80%, които имат най-ниски доходи, получават само 25% от преките плащания, установява Цет Е Ве. Десетте процента с най-високи доходи получават 55% от плащанията. По този начин една седма от целия бюджет на ЕС от отива при 750 000 селскостопански предприятия, които и без това са в добра позиция.

Причината за това разпределение е, че субсидиите се определят според обработваемата площ, а не според произведените количества. Факт е, че благодарение на този принцип изчезнаха планините от масло и езерата от мляко, а развиващите се страни вече не са наводнявани от субсидирани европейски продукти. Обратната страна на медала е, че особено облагодетелствани са големите стопанства, а малките остават встрани.

Експертите от Цет Е Ве имат критично отношение и към ролята на селските стопани в опазването на околната среда. Наистина, 30% от преките плащания за земеделците са обвързани със спазването на екологични критерии, но първоначално това не е направено в името на природата, а "за да могат да бъдат оправдани по-добре преките плащания към фермерите". Ефектът не е по-голям от въздействието на другите мерки за защита на околната среда. Освен това определено не може да се твърди, че селското стопанство по принцип е екологично, както показва и силното замърсяване на подпочвените води с торове.

Защитата на околната среда? Не е толкова важна

Дори самите фермери очевидно не се възприемат на първо място като защитници на природата. Европейската комисия в продължение на три месеца направи допитване сред фермери, сдружения и граждани за бъдещето на ОСП. Според заключението от 320 страници, което бе представено в края на миналата седмица, защитата на околната среда и борбата с климатичните промени са най-голямото предизвикателство пред европейското селско стопанство според 55% от другите граждани, но според едва 28% от селските стопани. За фермерите най-важното е осигуряване на "справедлив стандарт на живот". Най-доброто средство за това пък са европейските помощи.

Конкурентоспособността на европейското селско стопанство през последните десетилетия силно се повиши, най-вече благодарение на техническия напредък, посочва изследването.

Европа освен това има сравнително меки климатични условия, добра инфраструктура и много потребители с високи доходи.
"Този сектор не трябва повече да бъде подпомаган, поне не и в този размер", отбелязва Крамон-Таубадел.

Заключението на експертите от Цет Е Ве е, че до края на следващия бюджетен период за ЕС, който обхваща годините от 2021 до 2027-а поне директните плащания, които се равняват на 70% от средствата по ОСП, трябва да бъдат изцяло премахнати или заменени с по-силно участие на страните членки.

Съпротива от фермерските организации, от Източна и Южна Европа

Вече обаче се формира съпротива.
Дори и да трябва да се пести, "отказваме да правим жертви в земеделието", заявява Удо Хамерлинг, заместник-генерален секретар на Германския фермерски съюз (DBV). Ако страните членки в бъдеще внасят повече в бюджета на ЕС, както иска еврокомисар Йотингер, то ОСП може дори изцяло да бъде пощадена от съкращения, надява се Хемерлинг.

Политиците от Брюксел обаче срещат най-силна съпротива от страните в Източна и Южна Европа, които печелят особено много от ОСП - най-вече Франция, прочута с непреклонните си фермери. Досега французите традиционно получаваха подкрепа точно от германците, въпреки че след това те публично недоволстват от скъпата и безсмислена селскостопанска политика на ЕС.

Йенс Гайер, ръководител на фракцията на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в Европейския парламент, определя това като "безгранично нечестно" положение. Въпреки това обаче той не очаква следващите преговори да донесат промени, не и като се има предвид политическия "меден месец" между германския канцлер Ангела Меркел и новия френски президент Еманюел Макрон.
"Федералното правителство на Германия ще се ежи, фермерите и Християнсоциалният съюз (ХСС - по-малката, "сестринска" партия на управляващия Християндемократически съюз на Меркел - бел. ред.) ще се противопоставят и накрая ще има само козметични промени", прогнозира той.

Европейските социалдемократи също далеч на са единни, според информация от Европарламента. Докато германците са по-скоро за реформа на ОСП, то представителите на Източна и Южна Европа дори искат да изцеждат още повече. Сега с британците от ЕС си отива единственият силен съюзник, когото германците биха могли да спечелят в тази борба.

Еврокомисарят по земеделито Фил Хоган миналата седмица успокои фермерите. Бюджетните предложения на Йотингер са именно предложения, и все още не се водят преговори за следващия бюджет на ЕС, каза той. Въпреки това тежките решения са неизбежни, допълни Хоган.

Превод от немски със съкращения: Елена Савова, БТА
0 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За изказването на Макрон, че Льо Пен е подкрепяна от Качински


Еманюел Макрон
кандидат за президент на Франция
Полското външно министерство
33%
гласували: 236
67%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Скоро няма да отпадне забраната за продажба на земя

Управляващите мислят за нова регулация на поземлените отношения, а не как да забранят продажбата на земеделска земя на чужденци, завиха от ГЕРБ.