Европейският Рузвелт?

Публикувано: 14:16 | 15 май 2017
Автор: Кристоф Хаселбах/ DW*
Сн.: БТА
Еманюел Макрон слиза от колата си и влиза в Елисейския дворец
Подобни планове веднъж вече са спасявали Америка от фалит. Може би тъкмо те са вдъхновили и амбициозния проект на Макрон за "рестарт" на Европа. stat
Някои виждат в него последен шанс за ЕС. Германия реагира хладно. Засега.

Американският президент Франклин Делано Рузвелт и неговите експерти въвеждат понятието "Ню дийл" ("Нов договор"). През 1930-те години на ХХ век, по времето на тежката икономическа криза Рузвелт успява с масивна инвестиционна програма и дълбоки социални и икономически реформи да овладее безработицата и да стабилизира икономическото и политическото положение в страната.

Ситуацията във Франция днес е доста по-различна. И все пак: страната е в перманентна криза, безработицата е два пъти по-висока, отколкото в Германия; Франция става неконкурентоспособна на международния пазар, икономическият растеж от години е слаб. От близо десетилетие страната не е в състояние да спазва европейските критерии за бюджетния дефицит, докато в същото време Германия отчита бюджетни излишъци. Налице е и кризисна политическа ситуация.

Близо 50 на сто от французите гласуваха на първия тур от президентските избори за кандидати с подчертано евроскептични програми. На втория тур много от избирателите всъщност гласувахане не толкова "за" Макрон и неговата програма, колкото "срещу" Льо Пен.

Макрон иска да ореже френския държавен апарат, да намали фирмените данъци и да либерализира трудовия пазар. Тези намерения все още нямат общо с "Ню дийл". Към "Нов договор" е насочен всъщност вторият му голям проект, а именно - за реформирането на цялата еврозона чрез създаване на инвестиционна програма, която да се финансира от общ бюджет на държавите в еврозоната.

Шойбле иска да се спазва дисциплина

Изразът "Нов договор" беше използван по време на визитата на Макрон в Германия през месец март, т.е. няколко седмици преди изборите. Но какво точно има предвид, Макрон даде да се разбере още преди две години, когато беше министър на икономиката в кабинета на Оланд и заедно с тогавашния си ресорен колега и сегашен външен министър на Германия Зигмар Габриел изложи в съвместен проект вижданията си за реформиране на еврозоната. Макрон иска в бъдеще тя да бъде подсилена с помощта на нови правомощия, общ бюджет, отделен парламент и единен финансов министър; целта е изграждането на "икономически и социален съюз". Макрон неведнъж споменава и за въвеждането на еврооблигации.

Особено искането за емитиране на общи облигации на еврозоната плаши консервативната част от широката коалиция в Берлин. Общ бюджет, общи дългове - за германските политици от ХДС това звучи като прехвърляне на отговорността от Франция върху германските данъкоплатци. Канцлерката Меркел незабавно реагира доста хладно, като заяви следното: "Германската подкрепа естествено не може да замени френската политика".

Меркел е решително против въвеждането на евро облигации. Германският финансов министър Шойбле подкрепя искането за укрепване на еврозоната, но, според него, това трябва да стане най-вече чрез налагането на по-добра бюджетна дисциплина.

В интервю за италианския вестник "Ла република" той заяви по адрес на Франция следното: "Напълно ясно е, че след като създаваме правила, трябва и да ги спазваме". На Шойбле принадлежат и следните думи, казани неотдавна в Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер: "Франция е толкова голяма и силна, че няма защо да мисли най-напред кой може да й помогне". С други думи: подкрепа – да, но само ако не става дума за искане на пари.

Страхът от Льо Пен като средство за натиск

Мненията в политическите среди и сред политическите коментатори са доста противоречиви. Някои упрекват германското правителство в скъперничество, което ще има лоши последици, други виждат в проекта на Макрон дръзки опити за преразпределяне на средства, ощетяващи Германия. Според Грегори Клейс от брюкселския мозъчен тръст "Брюгел", дори само от тактически съображения Макрон ще се съсредоточи първо върху реформите във Франция и ще иска да покаже, че се придържа към правилата на стабилността, за да си възвърне доверието на Германия и северноевропейските държави. Преди изборите за Бундестаг Макрон едва ли ще се реши да реализира идеите си за европейски реформи.

Берлинската политоложка Улрике Геро смята, от друга страна, че Макрон разполага със средство за натиск спрямо Берлин. В разговор с ДПА експертката казва следното: "Макрон може да изтъкне примера с Великобритания. Германия рискува много, ако и Франция започне да се държи странно. Макрон би могъл да каже, че ако Германия не го подкрепи, скоро ще ѝ се наложи да си има работа с Льо Пен".

Но подобно изнудване може да даде и резултат, обратен на очаквания. Евроскептиците в Германия биха получили нов тласък, ако се създаде впечатлението, че правителството в Берлин се поддава на външен натиск.

Мнозина смятат, че политическата съдба на ЕС е заложена на карта. "Новият договор" от 1930-те години в САЩ укрепи тогавашната демокрация в страната, независимо от тежката икономическа криза. В Германия и в други страни развитието беше съвсем различно. Евродепутатът Елмар Брок, който от десетилетия следи развитието, смята следното: "Европа се разпада. Еманюел Макрон е последният ни шанс. Длъжни сме да направим нещо". Само че мненията какво точно да се направи, са крайно противоположни.

*Текстът е публикуван тук>>

0 1


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За изказването на Макрон, че Льо Пен е подкрепяна от Качински


Еманюел Макрон
кандидат за президент на Франция
Полското външно министерство
32%
гласували: 252
68%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


“Форбс”: Защо санкциите срещу Русия не проработиха?

По улиците на Москва няма и следа като резултат от наложените ограничения. Защо санкциите срещу Русия не проработиха?