Това мнение изрази пред Дарик кап. Димитър Димитров, морски посланик на България в Международната морска организация (IMO).

В последните години круизните компании избягват Черно море и го оценяват като рисков регион, заради събитията в Украйна, обясни бившият морски капитан и настоящ член на екипа на Пилотска станция-Варна.

„Когато аз започвах работа като пилот в пристанището през 2008 г., имахме около 35-40 круизни кораба на година. В момента имаме 3-4. Надяваме се пак да стигнем старата цифра”, оптимист е кап. Димитров.

Има голямо търсене на кадри за пасажерските кораби. В последните години круизният туризъм е в голям подем. Един голям круизен кораб е като малък град, който се нуждае от всякакви специалисти и изпълнители и затова има доста голямо търсене.

Много наши сънародници са на ръководни позиции. „Все още на големите пасажерски кораби нямаме капитан, но наши колеги са стигнали до staff captain. Ако капитанът на един пасажерски кораб има статута на кмет на град, можем да кажем, че нашите колеги са заместник-кметове”, изтъкна морският ни посланик. Само в Европа круизният туризъм осигурява 400 000 работни места. Наред с чисто морските специалности, се търсят много администратори, бармани, сервитьори, аниматори, масажисти и др.

Голяма част от хората в Северна България намират добро препитание в речния круизен туризъм в Европа. Заплатите на речните кораби обаче са малко по-ниски от тези на морските и океански пасажери, показват наблюденията на кап. Димитър Димитров.

Круизните кораби осигуряват целогодишна заетост. Въпреки че активен сезон за пасажерските плавания няма, по-наситени са месеците от февруари до декември.

В световен мащаб през 2017 г. пътниците на круизни кораби са били с 10 милиона повече, в сравнение с предходната 2016 г. Нараства и броят на корабите.