Тайни проходи и каменни резервоари обвиват в мистика Петрич кале (снимки и видео)

Археолози откриха нови факти около историята на крепостта край Аврен

09:20 | 28 ноември 2019 | Редактор : Лилия Чалева 0 7500 Снимка: БТА

Само на 20 минути с кола от Варна се намира малко известната, но атрактивна древна крепост Петрич Кале. Разположена е на ръба на Авренското плато, с невероятна гледка към Девненската долина. Петрич кале не е била от най-големите крепости в страната, но интересното при нея е, че е естествено укрепена, разказа в интервю за БТА археологът от Варненския исторически музей Мария Манолова-Войкова, която е ръководител на разкопките.

На практика обитателите на крепостта не са имали основания да се притесняват дали иде враг от юг, запад или север. В тези посоки се издигат 100-метрови отвесни скали. Единственият подход към крепостта е от изток. Създателите на Петрич кале обаче са взели сериозни мерки, за да осигурят безопасността си - издигнали са две внушителни крепостни стени и ров, обясни археологът.

Снимка: БТА

Петрич Кале датира от 3 век

Крепостта е изключително интересна от научна гледна точка, а причината е, че в цялата страна, особено на север от Стара Планина няма друга толкова добре запазена и с такова продължително обитаване, допълни Войкова. По думите й доскоро учените са смятали, че Петрич кале е строена през 5 век. Последните разкопки обаче я датират доста по-рано - към средата на 3 век. Вече е ясно, че това е римска крепост, но кога точно е построена ще разберем с времето, каза Войкова. Факт е, че в Петрич кале са живели непрекъснато хора до края на 7 век. Има неяснота за началото на 8 век, когато започват варварските нашествия - аварски и аваро-славянски, които обезлюдяват почти цяла Северна България. До този момент на терена не виждаме следи от живот през 8 век, но още за 9 век има данни, че тук е живяло българско население, допълни археологът. Всъщност, от 9 век животът в крепостта продължава до средата на 15 век.

Снимка: БТА

Колко е било населението засега археолозите не могат да кажат с точност. Във всички случаи крепостта е била гъсто населена, защото площта е малка и е нямало шанс за свободни пространства, посочи Войкова. Учените обаче вече са наясно, че през Средновековието - 11-12 век, Петрич кале е имала значение и на административен център. Доказателство са намерените при разкопките печати - на византийски служебни лица и на Борис Михаил. Те удостоверяват кореспонденция между администрации и връзка между крепостта и старите столици Плиска и Преслав, отбеляза Войкова.

За Петрич кале е ясно и кога точно е разрушена. Дори датата е известна - 7 ноември 1444 година, каза Войкова. Превзема я и разрушава кръстоносната войска на Владислав Ягело Варненчик. Има запазено писмо от полския владетел до крепостите Шумен, Овеч /Провадия/, Михлюз кале /Аксаково/, Петрич кале и Варна да се предадат, разказа Войкова. Повечето го правят, но Шумен и Петрич кале, уповавайки се на добрата си отбрана, отказват. В резултат на 7 ноември 1444 г . кръстоносната войска напада и успява да превземе крепостта на Авренското плато.

Снимка: БТА

Покрай тази битка Петрич кале влиза и в тогавашните световни "новинарски емисии". Западноевропейските хроникьори са дали подробни описания за две големи стени, вал и ров, широк 4-5 метра, над 2 метра дълбок и пълен с вода. Днешните археологически разкопки потвърждават изцяло написаното преди векове. Крепостните стени са дебели близо 2 метра. Височината им е средно по 5 метра, като се предполага, че на места са достигали и до 6 метра. Уникалното за Петрич кале е и запазената кула с портал, с арка и бойница, допълни Войкова. По думите й през последните 50 години такова нещо не е намирано в страната.

Снимка: БТА

По въпроса откъде идва името на крепостта, учените не са категорични. Според Войкова първото наименование, с което споменава през 12 век, е Бурфанто /превежда се като Петрич/, след това се среща като Бедрич, Петрезе, Петрич, дори Петерсбург. Но всичко се върти около петрос - което на гръцки значи камък, посочи археологът.

За местните хора местността е Петрич кале, затова и учените ползват това наименование. Има една легенда, записана в началото на 20 век, според която крепостта е основана от цар Петър Първи, допълни Войкова. Според нея обаче тази версия едва ли отговаря на истината, тъй като проучвания показват, че строителите са от римско време.

Снимка: БТА

От Римската епоха до късното Средновековие

Всъщност, Петрич кале може да "разкаже" за развитието на културата от Римската епоха до късното Средновековие, е позицията на Войкова. Разкопките показват, че градежите от римската и ранновизантийската епоха са впечатляващи и здрави. Кулата, която е на близо 2 хиляди години, все още се извисява с внушителните над 7 метра, а основите й впечатляват със здравината си. Същото важи и за стените, макар че тук-там се виждат следи от използваните от кръстоносците тарани при превземането на крепостта. Въпреки тези поражения, защитните съоръжения са оцелели.

При разкопките учените са открили и една малка църква, строена през 14 век. Средновековните строежи обаче са скромни, по-скоро хората са ползвали старите основи, и с леки ремонти са ги ползвали, каза Войкова. Тя допълни, че интерес за учените представлява и територията около крепостта. В тази зона са правени сондажи през 60-те години на миналия век и всички показват, че има сгради - т.е. е било доста голямо селище. Всъщност, след тези опити за проучване на района, разкопки не са правени чак до 2013 година, когато проучването на крепостта е възстановено, уточни Войкова.

На въпроса дали мястото не е било ползвано още преди римляните, например от траките, археологът не отговаря изцяло отрицателно. По думите й още Херман Шкорпил при своите проучвания през миналия век е изказал предположение, че на Петрич кале е имало тракийско светилище. До момента доказателства не са намерени, каза Войкова, но веднага допълни, че не се знае какво ще излезе под всичките пластове натрупана през вековете пръст.

Снимка: БТА

Има огромен потенциал като туристическа атракция

Петрич кале има огромен потенциал като туристическа атракция, е позицията на археолога. Причината е, че архитектурата е много добре запазена. Заради местоположението на крепостта живеещите в района не са разграждали стени, за да ползват камъните. Няма и много иманярски набези, а тези, които са пробвали, са търсили ценности в повърхностните пластове, без да копаят надълбоко.

Освен с впечатляващата зидария на 2 хиляди години, Петрич кале пали въображението с още няколко интересни и несрещани на други места тайни. Те са още едно доказателство, че древните са знаели много добре как да живеят и как да се пазят. В единия край на крепостта, на върха на 100-метровата отвесна скала е издълбан огромен резервоар. В него се е събирала водата, ползвана от живеещите в крепостта. Открити са и питоси - гигантски делви, в които са се съхранявали зърно и течности. Според учените тези неща са гарантирали, че крепостта може да издържи и на дълга обсада.

Строителите на Петрич кале са се подсигурили и за екстремни ситуации. В едната от отвесните скали е прокопан таен проход - стълба. Своеобразният тунел обаче не е за хората, които имат фобия от височини или от тясно пространство. Вижда се, че стъпалата са дялани направо в камъка, а после покрити с дърво. Днес, за съжаление, най-долният край на прохода е затрупан и изкачването до крепостта е невъзможно.

Тайната стълба е влязла и в средновековните хроники, разказа Войкова. При битката през 1444 г. оцелелите от турския гарнизон, като са видели, че ситуацията е безнадеждна, са се опитали да се измъкнат по този начин. Някои от членовете на влашкия отряд във войската на Владислав Ягело обаче знаели за стълбата, кръстоносците причакали врага и настанала поголовна сеч.

За битката от 1444 г. археолозите вече имат богат набор артефакти. Останките от въоръжение и снаряжение са както османски, така и характерни западноевропейски. Редом с металните части излизат и костите на загиналите. Тях археолозите събират и погребват с подобаващо уважение.

Снимка: БТА

Вече е ясно, че разкопките ще продължат и през следващата 2020 г., каза още Войкова. Средствата осигурява министерството на културата по договор с Регионалния исторически музей във Варна. По думите на Войкова целта догодина ще бъде да се проучат жилищата около крепостните стени. Надеждата на археолозите е, че с времето ще бъдат намерени средства за социализацията на този атрактивен обект, ще бъде оправен пътят до крепостта или поне ще бъде оформена екопътека. А голямата мечта на Войкова е да се изпълни идеята за изграждането на лифт от село Разделна, което се гуши в подножието на платото, до върха, където се издига Петрич кале.