ВКС: Закриването на спецсъдилищата не нарушава конституцията, но квотите за преназначаване - да

Идеята за въвеждане на квоти за допустим брой магистрати, които да могат да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт, при това по неясни критерии, създавайки предпоставки за дискриминация, пише в мотивите на ВКС

13:30 | 21 юни 2022 | Редактор : Лилия Чалева 1 648 Снимка: ВКС

Закриването на специализираните съдилища и прокуратури и съответно прехвърлянето на делата им в други съдилища не противоречи на Конституцията, но квотното преназначаване на магистрати и преместването на служители е в противоречие с основния закон. Това е записано в становището на Върховният касационен съд (ВКС) по делото, чрез което главният прокурор Иван Гешев се опитва да спре ликвидирането на спецправосъдието, съобщава lex.bg.

В началото на май главният прокурор Иван Гешев оспори в КС промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се закриват Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) и съответните прокуратури, редът, по който делата се прехвърлят на други съдилища и прокуратури, преназначаването на магистратите, служителите и съдебните заседатели, както и премахването на т.нар. кариерни бонуси за административните ръководители.

ВКС най-напред се спира на аргументите на Гешев, че реформа на съдебната система чрез закриването на спецсъдилищата и прокуратурите ще премахне действащ механизъм, гарантиращ изпълнението на задълженията на България по редица международни договори, които насочват към създаването на спецоргани за борба с корупцията и организираната престъпност. Главният прокурор мнократно заявяваше, че тяхното закриване, въпреки че са се доказали като ефективни, ще парализира и затрудни наказателното правораздаване.

Според становището на ВКС няма проблем парламентът да създава или закрива подобни структури. Основният мотив за тези промени е оценката на резултатите от работата на спецсъда и спецпрокуратурата, посочва се в документа. Съдиите се въздържат от оценка на ефективността на спецправосъдието, тъй като тя се дава по всяко едно дело, което стига до последната инстанция.

От ВКС посочват, че като най-висша съдебна инстанция непрекъснато осъществяват контрол върху актовете на спецсъда. Що се отнася до това дали тези структури са ефективни, от ВКС посочват, че това може да прецени само Инспекторатът към ВСС.върховните съдии.

Върховните съдии обаче споделят доводите на главния прокурор, че разпоредбите, отнасящи се до квотното преназначаване на магистратите и текстовете за служителите са противоконституционни.

"Идеята за въвеждане на квоти за допустим брой магистрати, които да могат да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт, при това по неясни критерии, създавайки предпоставки за дискриминация, категорично противоречи на основни конституционни принципи като: равенството на гражданите (чл. 6, ал. 2); правото на избор на местожителство (чл. 35, ал. 1); правото на избор на месторабота (чл. 48, ал. З). Наред с това, определянето на квотен принцип за назначаване в органите на съдебната власт води до изземване на правомощията на ВСС, създаден именно с цел да гарантира независимостта на съдебната власт. Тази гаранция се изразява в правото ѝ сама да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, която се реализира от ВСС, създаден като неин специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия. С приетото разрешение в §§ 44, ал. 3, 45, ал. З и ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСВ се е стигнало до намеса на законодателната в съдебната власт, поради което тези разпоредби противоречат на принципа за разделение на властите (чл. 8) и нарушава независимостта на съдебната власт, прогласена в чл. 117, ал.2 от Конституцията", посочва ВКС, , а от становището му става ясно, че е достатъчно спецмагистратите да бъдат преназначени по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ.

ВКС намира за несъвместима с конституционните права на гражданите разпоредбата, уреждаща трудовоправното положение на служителите в закриваните спецструктури.

"Препращането към чл. 123 от Кодекса на труда е некоректно, доколкото липсва яснота относно новия работодател на тези служители. Правоприемниците на СНС и АСНС са определени в §59 - съответно СГС и САС. Правоприемници на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура не са предвидени изобщо. В същото време приложението на §59 е изключено в процедурата по уреждане трудовите правоотношения на служителите от специализираните наказателни съдилища, а за служителите в специализираните прокуратури липсва каквато и да е яснота. С оглед на това разпоредбата на §56 противоречи на основни права на гражданите - правото на труд и избор на месторабота (чл.48, ал. 1 и 3) и правото на избор на местоживеене (чл. 35, ал.1), поради което е противоконституционна", изтъква ВКС.

Върховните съдии коментират и възраженията на главния прокурор за прехвърлянето на делата на спецсъда и прокуратурата на други съдебни органи. Тук ВКС не намира противоречие с Конституцията.

"Мотивите на главния прокурор в искането за обявяването на тези разпоредби за противоконституционни съдържат преди всичко доводи за неудобства от организационен характер, както и от гледна точка на бързината и ефективността на наказателния процес. Тези аргументи, макар и верни, не обосновават противоречие на атакувания закон с Конституцията, поради което искането в тази му част не следва да бъде уважено", посочва ВКС.

Съдът не вижда противоречие с Конституцията и на текстовете, отнасящи се до съдебните заседатели. В ЗСВ е предвидено тези от тях, които участват във вече започнали дела, да бъдат прехвърлени към СГС. В тази връзка ВКС уточнява, че след като градският съд е правоприемник на СНС и там ще бъдат довършени делата, то няма пречка в тях да участват и съдебните заседатели от спецсъда.

Според ВКС отпадането на кариерните бонуси за административните ръководители също не противоречи на основния закон като припомнят, че два пъти са сезирали КС за предвидени такива бонуси за членове на ВСС и ИВСС.

ИЗБРАНО