Тройният убиец от "Гео Милев" поиска предсрочна свобода. Отказаха му

40-годишният вече Димитър Кънчев излежава 16-годишна присъда

19:58 | 18 май 2020 | Редактор : Надежда Христова 107 17955 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Нова телевизия

40-годишният Димитър Кънчев, който през 1997 г. застреля баща си Николай и втората му съпруга Миглена, а след това закла 4-годишния си брат, е поискал предсрочно освобождаване, съобщи "24 часа".

Още по темата

ВКС реши: 16 г. затвор за тройния убиец от ”Гео Милев”

"Единственото, за което моля, е да ми се даде шанс да си променя живота. От 9 години съм в затвора вече", заявил пред съда Кънчев. И градският, и апелативният съд обаче са отказали да го пуснат.

Тройното убийство в мезонета на семейство Кънчеви в кв. "Гео Милев" в София стана на 2 март 1997 г. Трите трупа бяха открити ден по-късно, а полицията арестува 17-годишния тогава Димитър Кънчев.

Съдебната сага обаче продължи цели 17 години. След като няколко пъти той бе оправдаван от различни съдебни състави на няколко инстанции, на 16 май 2011 г. Кънчев бе осъден за първи път ефективно. През май 2013 г. тричленен състав на ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, което бе за 18 години лишаване от свобода, а година по-късно петчленен състав на Върховния касационен съд определи финално 16 години "лишаване от свобода" за тройния убиец.

По време на процеса бе доказано, че Димитър е застрелял баща си Николай Кънчев след поредния скандал за пари, които той не искал да му даде, за да играе хазарт. След това застрелял и съпругата му Миглена Кънчева, която влязла в стаята и видяла трупа. Накрая заклал момченцето, за да не го издаде.

"Аз още когато разбрах за присъдата можех да изляза извън България и в момента изобщо да не си говорим. Това, че съм сега в затвора не потвърждава моята вина. Присъдата ми излезе 2 дни преди мотивите", казва обаче Димитър Кънчев.

По закон условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид с изключение на доживотен затвор и доживотен без замяна. На първо място осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив - 2/3 от него. Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото.

ИЗБРАНО