СГС осъди 12 либийски офицери да платят 500 000 лв. на Валя Червеняшка

Пред Dir.bg медицинската сестра сподели, че не изпитва и морално удовлетворение

16:57 | 8 януари 2020 | Редактор : Калина Петрова 52 6961 Снимка: Булфото

Софийският градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка.

Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания в периода 9 февруари 1999 г.-24 юли 2007 г. Магистратите отхвърлиха като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.

Решението подлежи на обжалване.

Валя Червеняшка заяви пред Dir.bg, че дори не е могла да изпита морално удоволетворение от присъдата.

"Научих новината от медиите. Вбесена съм, че ги осъдих, но нямам информация за това. Днес една журналистка от Франс прес ми каза, че заради първата сесия на Стратегическия диалог между България и САЩ на мой гръб управляващите са си направили пиар. И това, защото американците държат особено много на правосъдната система. Как не ги е срам и след 13 години на наш гръб да си правят пиар, еми аз ги съдя, аз съм спечелила дело, обадете ми се. Няма как да коментирам, защото нямам решението на съда. Дори не можах да изпитам и морално удоволетворение от тази присъда, освен, че е ясно, че аз тези пари няма как да ги взема. В Либия няма държава, а тези идиоти, които ги съдим сигурно са и измрели. Това е просто една виртуална присъда", заяви Червеняшка.

След завръщането си от Либия тя започна работа в детското отделение на болницата в Бяла Слатина. Макар и пенсионерка, тя продължава да работи отново там.

Нася Ненова, която бе една от осъдените в Либия по т.нар. "СПИН процес" български медицински сестри също осъди на първа инстанция в Софийския градски съд девет от своите и на колежките си мъчители.

Служителите на Главно следствено управление на Джамахирията, сред които и един генерал, да платят на Ненова 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 26 617 лева за имуществени.

Две от делата - по исковете на Кристияна Вълчева и на Валентина Сиропуло, бяха прекратени от СГС. Висящо остава делото на Снежана Димитрова.

Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. с обвинения всякакви, включително и за заговор срещу Джамахирията, както и за заразяването на над 400 либийски деца с вируса на СПИН.

Впоследствие към тях е присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.

Първоначално в България изобщо не бе известно за извършените арести, още по-малко за тежките обвинения срещу наши граждани, въпреки опити на служители от мисията ни там да бият камбаната. После всички разбрахме. Последваха и международни реакции.

След арестите през 1999 г. петте медицински сестри и палестинският лекар първо са изправени през 2000 г. пред Народния съд в Либия, където обаче делото е прекратено заради отпадане на обвиненията за заговор срещу Джамахирията. Процесът отива в Бенгази. Там медиците ни и д-р Ашраф са признати за виновни за умишленото заразяване със СПИН и осъдени на смърт, по-лека е само присъдата на д-р Здравко Георгиев. Върховният съд веднъж връща делото за повторно разглеждане, след което през 2006 г. апелативният съд отново постановява смъртни присъди. През 2007 г. Върховният съд на Либия потвърждава заключенията за вината на българските медици и д-р Ашраф, но смъртните присъди са заменени с доживотен затвор. Разрешено е наказанието да бъде изтърпяно в България. През юли 2007 г., със самолет на тогавашната съпруга на френския президент Сесилия Саркози осъдените са върнати в България. А българският президент Георги Първанов ги помилва. И те се оказаха свободни.

След "закъснението" българската позиция все пак бе категорична - медиците ни са изкупителна жертва на режима "Кадафи", търсещ виновни за СПИН-заразата. За Либия отпътува и екип юристи. Благополучният финал обаче надали щеше да се случи, без острите реакции на ЕС, правозащитни организации, ООН.

Една от червените нишки в цялата история бяха самопризнанията на сестрите, изтръгнати чрез бой с тояги, увисване на вериги, пускане на ток, като допълнителна екстра - пред заплахата да бъдат разкъсани от специално обучени полицейски кучета.

ИЗБРАНО