Не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната негодност, а това да се случва само когато е налице съществено нарушение на правилата или има съмнения за достоверността им. Освен това обвинителните актове да бъдат опростени, а очевидните фактически грешки в тях да се оправят устно още в разпоредителното заседание.

Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които огласиха днес на брифинг зам.-главният прокурор Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Те обаче не огласиха конкретните текстове.

Уточниха, че главният прокурор е сезирал вчера Народното събрание, Министерски съвет и Министерството на правосъдието с експертни предложения за законодателни промени, насочени към намаляване на формализма в наказателния процес, разширяване компетентността на военните съдилища и прокуратури, както и по-засилено използване на ресурса от следователи. 

Прокуратурата предлага занижаване на стандартите за доказване на престъпления и опростяване на обвинителните актове.

Филипова посочи, че стандартите на доказване на престъпления у нас са прекалено високи и обясни, че по НПК всяко формално нарушение на процеса на събиране на доказателства води до тяхната негодност в съда, което затруднявало процеса на доказване. По думите й сме свидетели как заради допуснати нарушения се стига до оправдателни присъди. Заради това от прокуратурата предлагат не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателствата да води до негодност, а това да се случва само тогава, когато е налице съществено нарушение на правилата за събиране на доказателства или основателни съмнения за достоверността на доказателствата.

Зам.-главният прокурор посочи още, че според българските стандарти се изисква убеденост на прокурора, че са налице всички необходими доказателства, за да повдигне обвинение. По думите й в държави като Германия и Франция не е така и в тези държави се изисква или да има сериозни доказателства, или наличие на подозрение.

Филипова добави, че изискванията за обвинителните актове, които се внасят в съда, налагат изключителна детайлност и сложност, което затруднява изготвянето им. Тя обясни, че за да се стигне до по-опростени актове и по-малко детайлизиране трябва нормите да предвиждат по-малко изисквания и да се излагат фактите в по-опростена форма, като се държи сметка само за признаците на престъплението, без да има анализ на доказателствата.