Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила оправдателната присъда на Военно-апелативния съд срещу бившия главен секретар в Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" - Министерство на отбраната Иван Иванов по т. нар. дело за Военното НДК, съобщиха от съда.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивно решение от 01.12.2017 г. на Военно-апелативния съд по т. нар. дело за Военното НДК. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивно решение на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 06.03.2017 г.на Софийския военен съд. С нея подсъдимият Иван Иванов е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, което не е изпълнило служебните си задължения и от това са могли да настъпят значителни вредни последици.

Иванов бе обвинен по два текста от Наказателния кодекс. Първият е за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - като упълномощено длъжностно лице Иванов сключил от името на военното ведомство договор за проектиране на стойност над 400 000 лв. с търговско дружество от София, а при изпълнението на договора не упражнил правото си на контрол и приел без забележки изготвения проект със съществени недостатъци. С тези си действия той е нанесъл щети на МО за над 40 000 лева.

Вторият текст е за сключване на неизгодна сделка, представляваща особено тежък случай - като упълномощено длъжностно лице в нарушение на Закона за обществените поръчки Иванов съзнателно сключил неизгоден договор за строителство с търговско дружество от София и от това е произлязла значителна вреда за МО за над 11.7 млн. лева.

Тричленният състав на ВКС намира, че касационният протест е допустим, но неоснователен.

Върховните съдии констатират, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че конкретно установената фактология на събитията, касаеща сключването на инкриминирания договор, не сочи подсъдимият Иванов да е действал с цел набавяне за фирма "ХУ ФУ" ООД облага, с оглед на което и независимо от действително констатираното съзнателно нарушение от негова страна на разпоредбата на чл. 90 ал. 1 т. 8 б. "б" от ЗОП, инкриминираното деяние е оценено като несъставомерно по чл. 282 от НК. Приетите за установени от Военно-апелативния съд фактически положения са изведени в резултат на конкретен анализ на доказателствените източници, касаещи обективните предпоставки, наложили сключването на втория договор с фирма "ХУ ФУ" ООД, както и субективното отношение на подсъдимия Иванов към допуснатото от него административно нарушение на правилата на ЗОП, който ги подкрепя изцяло.

В решението на ВКС пише, че не съответства на обективно събраната по делото доказателствена съвкупност поддържаната и в протеста теза, че сключеният от подсъдимия Иванов договор за строеж е облагодетелствал фирма "ХУ ФУ" ООД и то с цялата договорена сума в размер на 11 061 406,03 лв. Всички гласни и писмени доказателствени източници, свързани с изпълнението на двата договора за строеж на обект "Национален армейски комплекс - втори и трети етап" категорично установяват, че всички средства и по двата договора са вложени в осъществените строително-монтажни работи и няма нито една дейност, която да е изплатена, без да е извършена. В този смисъл са показанията на свидетелите от фирмата-изпълнител, от фирмата, осъществяваща строителния надзор, от длъжностните лица в ИА "ВИК" - МО, пряко ангажирани в строителния процес. В този смисъл е цялата счетоводна документация, контролирана не само от възложителя и изпълнителя, но и от представители на инвеститорския и строителния надзор.

"Изложените до тук аргументи относно несъстоятелността на тезата, че чрез неизпълнение на служебните си задължения подсъдимият Иванов е набавил облага за фирма "ХУ ФУ" са в подкрепа и на извода за липса на значителни вредни последици, които да са настъпили за Министерство на отбраната. След като всички изплатени средства на фирмата-изпълнител на обекта "Национален армейски комплекс" са вложени в него, същият е завършен съобразно първоначалния и коригирания проекти и е приет от възложителя, като дори са останали неизплатени от последния актувани СМР, твърдението за настъпили вредни последици са несъстоятелни и лишени от доказателствена основа", пише в окончателния съдебен акт.

Върховните съдии допълват, че предприетите от подсъдимия действия са били насочени не към облагодетелстване на фирмата-изпълнител, нито пък към увреждане на възложителя, а единствено към предотвратяване на по-големи щети тъкмо за агенцията, в която е работил - ИА "ВКИ" - МО. Тези водещи мотиви в действията на подсъдимия Иванов изключват и субективната страна на състава на инкриминираното му престъпление. Действията на подсъдимия Иванов не само не са създали предпоставки за настъпване на вредни последици, а тъкмо обратно - предотвратили са именно настъпване на такива последици за ИА "Военни клубове и информация" - МО.

"Представените до тук допълнителни съображения на настоящия състав на ВКС са в подкрепа на законосъобразния извод на проверяваните съдебни органи за това, че подсъдимият Иван Иванов не е извършил престъплението, за което е привлечен да отговаря, нито това, за което претендира представителят на Военно-апелативната прокуратура, поради което, признавайки го за невинен, са приложили правилно материалния закон.

По отношение на твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд при разглеждане на делото, свързано с нарушаване процесуалните права на прокуратурата поради отказа да бъдат допуснати и събрани допълнителни доказателства, сочени от представителя на Военно-апелативната прокуратура, в мотивите на върховните съдии пише: "Касационната инстанция проследи внимателно начина, по който е протекъл процесът пред въззивната инстанция и не констатира ограничаване на процесуалните права на която и да е от страните в процеса, включително на прокуратурата."