НАП окончателно осъдена да плати 55 000 лв. заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

Данъчна служителка поискала от германските власти да разменят местата на двете имена на жената

14:28 | 22 декември 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 43 4724 Снимка: Булфото

Националната агенция за приходите (НАП) е окончателно осъдена да плати глоба от 55 000 лева след като запорира сметките на жена заради чужд дълг.

С неподлежащо на обжалване решение Върховният административен съд (ВАС) сложи точка на казуса. През есента на миналата година НАП беше глобена с решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), а след това Административният съд София-град отхвърли жалбата на агенцията. Делото стигна и до ВАС, но преди дни върховните съдии оставиха в сила решението на първата инстанция, като заявиха, че глобата дори е в пъти по-малка от средното, припомня "Лекс".

Абсурдният случай, заради който е глобена НАП, е от януари 2018 г. Тогава агенцията получила от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма "Dogus Food", като в него фигурирали само две имена - И. Г., и дата на раждане. След 3 дни служителка на НАП поискала от германските власти да разменят местата на двете имена - собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП направили справка в ЕСГРАОН и установили, че има само една жена с тези имена и дата на раждане - Г. Б. Иванова. След това искането било изпратено към дирекция "Събиране" на НАП за принудително събиране от публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Последвали запори на банкови сметки на Иванова, която се свързала с публичния изпълнител и обяснила, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там.

Едва тогава била направена допълнителна проверка и били изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница е друга Г. Иванова, с друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България.

Това обаче става повече от година по-късно, а санкцията от КЗЛД е за незаконно събиране и употреба на лични данни. Комисията изброи, че в нарушение на закона и на Общия регламент за защита на данните, агенцията е обработила трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта и номера на банкови сметки на Иванова. Глобата беше наложена и заради големия обем лични данни, продължилото година и половина нарушение и безспорните вреди за жената, изразени в безпокойство и притеснение.

Още в решението на АССГ се казваше, че в случая НАП е допуснала нарушение в самото начало на процедурата - на етапа на събиране на данните чрез справката в ЕСГРАОН, което впоследствие е довело до тяхната неправомерна употреба и предоставяне, във връзка с образуваното изпълнително дело и изпращане на запорни съобщения до жената. Според съда сигурният начин за идентификация на едно лице е чрез ЕГН, а справката в регистрите, от която е направен извод, че няма друго лице с такова име, като на Иванова, чиито сметки за били запорирани, не означава, че не е извършено нарушение.

"Дори и името да е уникално (а то в случая не е), само то не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност", заяви съдът.

Според ВАС приходната агенция е трябвало още в началото да изиска допълнителна информация от Германия, вместо да пристъпи веднага към идентификация чрез справка в ЕСГРАОН само по налични две имена и дата на раждане.

"С оглед на установеното обосновано е прието от съда, че не са били налице условията за допустимост на обработването на лични данни на лицето, поради което правилно административният орган е квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, §1 от Регламент 2016/679. Не е установено както наличието на допустимост на събирането на лични данни на Г. Иванова, така и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело срещу нея за събиране на недължими вземания и наложените в тази насока обезпечителни мерки", пише ВАС.

За размера на наложената глоба върховните съдии подчертават в решението си, че тя е "в пъти по-малка от средния предвиден размер". Затова ВАС е категоричен, че няма основания за намаляването ѝ, тъй като с този размер са постигнати ефективност и възпиращ ефект, без да е нарушен принципът на пропорционалност и изискването за съразмерност спрямо констатираното нарушение.

Тъй като НАП обжалва на две инстанции решението на КЗЛД, агенцията е осъдена да плати на пострадалата жена и общо 2000 лева разноски.

ИЗБРАНО