Бургаският апелативен съд намали присъдата на 21-годишния Алекс Димов, който прегази с лекия си автомобил две жени на тротоар в Карнобат.

Въззивната инстанция постанови, че вместо 5 години в затвора, младежът трябва лежи 3 години и 4 месеца, а срокът на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" е съкратен от 8 на 4 години и 4 месеца.

Алекс Димов бе обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост. Трагичният инцидент стана на 3 ноември 2018 година на карнобатската улица "Петър Берон". Тогава 18-годишният Алекс изгуби контрол върху мерцедеса си, колата се качи на тротоара и премаза 70-годишната Ганка Николова и съседката й Каля на 84 г. Ганка загина на място, а Каля издъхна няколко часа по-късно в болницата. Двете жени отивали на гробища за Задушница, за да почетат починалите си близки.

При разследването бе установено, че младежът, който имал само месец стаж зад волана, е шофирал с около 90 км/ч., въпреки ограничението от 50 км/ч.

Делото пред първоинстанционния съд премина по реда на съкратената процедура, поради което присъдата бе намалена с една трета, както е по закон. Съдът определи окончателен размер на наказанието - 5 години лишаване от свобода.

Въззивния съд прие заключенията на експертите, че посочената висока скорост на движение е поставила подсъдимия в невъзможност да премине безпрепятствено през пътния участък, в който пътната настилка на мястото, от където започвал наклонът на изкачване, била на две нива, а на платното за движение имало образувана вдлъбнатина. Безспорно е установено, че другата основна техническа причина за настъпване на инцидента е загубата на управление на автомобила от страна на водача му поради рязкото завиване на волана наляво.

По експертен път е доказано, че ако подсъдимият беше управлявал автомобила с максималната за населено място позволена скорост от 50 км/ч и дори при по-висока от нея скорост - от 71,5 км/ч, то би имал техническа възможност да овладее управлявания от него автомобил и да спре преди мястото на удара, респективно да предотврати трагичния инцидент.

Поведението на Алекс Димов е било виновно, категорични са двете инстанции. Той е разполагал с обективната възможност да предотврати ПТП и смъртта на пострадалите пешеходки. Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, апелативните съдии са съобразили, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока степен на обществена опасност и укоримост, като често тези деяния са извършени от самоуверени водачи, както е в случая.

„Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част на НК“, отбелязва в решението си апелативния съд.

Преценявайки механизма на престъплението и причините за него, броя, вида и тежестта на допуснатите от водача нарушения на правилата за движение и тяхната значимост, въззивната инстанция е установила, че конкретното деяние не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид, поради което и приела, че степента му на обществена опасност е в рамките на характерната за този вид противообществени деяния.

На следващо място съдът е приел, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви, извършени от него, липсата на допуснати нарушения на правилата за движение и на наложени административни наказания, както и наличието на добри характеристични данни.

По изложените съображения и отчитайки ниската степен на обществена опасност на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече семейната му ангажираност и родителски задължения, въззивният съд е преценил, че за извършеното престъпление следва да се определи, наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е под средния размер на предвидената санкция и значително над минималния размер от три години лишаване от свобода.

В съответствие с изискванията на НК наказанието от пет години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Такова по вид и размер наказание апелативният съд е намерил за правилно определено и съобразено с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо.

Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото, са посочили в акта си апелативните съдии.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок.