Скандалният случай на прокурор, опитващ се на практика да ревизира акт на съдия от Софийския районен съд, за пореден път повдига въпроса относно функциите и статуса на съдиите и прокурорите. А този въпрос е от изключително значение в държава като нашата, където безконтролните и избирателни действия на прокуратурата оставят впечатление у гражданите, че прокурорите, а не съдиите, правораздават. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид че процесът по демократизация на институцията започва с Иван Татарчев, който заяви, че над него е само Господ, и все още продължава, като последният главен прокурор (Иван Гешев) обяви, че "[e]динственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни". Неминуемо е подобно усещане за всевластие, материализирало се и в множество реални примери за злоупотреби с власт, да засили общественото усещане, че прокурорите са "последна инстанция".

Те обаче не са и няма как да бъдат. Защото обвинението е равнопоставено със подсъдимия/защитата в наказателния процес, но не и със съда, който е единственият правораздаващ, равно отдалечен от двете страни, орган - органът, който взима окончателното решение относно правата, свободите, задълженията и собствеността на гражданите[1]. Диференциацията на функциите и статуса между съдии и прокурори не е самоцел, а основополагаща неизбежност на демократичната държава, която осигурява на гражданите необходимите гаранции за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективна защита на техните права и свободи. Нарушаването на тази асиметрия премахва едно от ключовите обезпечения срещу произвол и злоупотреба с власт. Ако прокурорите можеха да ревизират съдебни актове, това би заличило ключовия принцип на правовата държава за независимо и безпристрастно правораздаване.

Ето защо европейските и международните стандарти ясно дефинират тази разлика: съдът е органът, който решава споровете, той е арбитърът, докато прокуратурата има обвинителна функция. По-долу посочваме част от тези стандарти и препоръки - изглежда като да биха били полезни на онези членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и представители на прокуратурата, които упорито пренебрегват това фундаментално разграничение, подкопавайки върховенството на правото и засилвайки недоверието в съдебната власт:

  • Принципът на равнопоставеност на страните в наказателния процес: Съдиите обезпечават равнопоставеността между обвинението и защитата.[2] Допълващият характер на функциите на съдиите и прокурорите предполага осъзнаване и от едните, и от другите, че безпристрастното правосъдие изисква равнопоставеност на прокуратурата и защитата и че прокурорите трябва да действат във всеки момент справедливо, обективно и безпристрастно. Т.е. няма равнопоставеност между съда и прокуратурата.[3]
  • Ясна диференциация на правомощията и статуса на съдията от тези на прокурора: тъй като съдът е независимият арбитър между две спорещи страни, [в]сички лица, свързани с дадено дело, включително държавни органи или техни представители, трябва да се подчиняват на авторитета на съдията.[4] Правораздаването предполага поемането на отговорност за взимане на решения със задължителна сила по отношение на лицата, до които се отнасят, и за решаване на спорове на основата на закона. И едното, и другото са прерогатив на съдията (...). Като цяло това не се включва в задълженията на прокурорите, които имат за задача да образуват или да продължават наказателно производство[5]; (...) [П]рокурорите не са съдии и не може да има двусмисленост по този въпрос, както не може да става дума за това прокурори да оказват влияние върху съдии[6]; Прокуратурата е строго отделена от функциите на съда[7]; Държавата трябва да гарантира, че човек не може едновременно да изпълнява задълженията и на прокурор, и на съдия. (...) Когато прокуратурата е част от съдебната власт, необходимо е да се установи ясно разграничение между прокурори и съдии. Държавите-членки трябва да изяснят правния статус, компетенциите и процесуалната роля на прокурорите чрез закон по начин, при който не може да има съмнение относно взаимната независимост и безпристрастност на прокурори и съдии[8]; [В]ъв всяка система ролята на съдията е различна от тази на прокурора. (...). Връзката между съдията и прокурора не е йерархична; [9]
  • Необходимостта да не се създава впечатление в обществото, че е налице смесване на функциите на съдии и прокурори: В очите на спорещите страни, а и на обществото като цяло, не бива да има и намек за някакво съучастничество между съдиите и прокурорите, нито пък смесване на двете функции.[10]; [В]сякакви неясноти относно статуса и ролите на прокурорите и съдиите трябва да бъдат премахнати, така че всяка професия да бъде ясно определена в очите на обществеността и да не съществува объркване в представите на онези, които се явяват пред съдилищата. Първата стъпка в това отношение е да се установят ясни процедурни правила относно правомощията на прокурора.[11] Прокурорите следва да се въздържат от публични коментари и изявления по медиите, които могат да създадат впечатление, че оказват пряк или косвен натиск върху съда с цел получаване на определено решение, или които могат да накърнят честността на процедурата.[12]

Независимост на съда и автономност на прокуратурата

Различните роли, които съдията и прокурорът имат - както в съдебната власт, така и в обществото - обуславят и различни перспективи към тяхната институционална и функционална независимост. Докато за съдиите независимостта има абсолютна стойност, при прокурорите тя не е толкова категорична, тъй като може да има йерархичен контрол върху решенията и дейността на прокурорите. Както Венецианската комисия вече е отбелязвала, включително специално по повод българския контекст, по отношение на прокурорите трябва се говори по-скоро за автономност, а не за независимост: има съществена разлика относно това как се възприема концепцията за независимост или автономност, когато се отнася за съдии в сравнение с това как се отнася за прокурори. Дори когато е част от съдебната система, прокуратурата не е съд. (...) Съдебната независимост има два аспекта - институционален, при който съдебната система като цяло е независима, както и независимостта на отделните съдии при вземането на решения (включително тяхната независимост от влиянието на други съдии). (...) "Независимостта" на прокурорите не е от същото естество като независимостта на съдиите. Въпреки че има генерална тенденция да се осигури по-голяма независимост на прокуратурата, няма общ стандарт, който да изисква това. Независимостта или автономността не са самоцелни и трябва да бъдат оправдани във всеки отделен случай чрез позоваване на целите, които трябва да бъдат постигнати"[13]; Докато съдиите трябва да бъдат независими, тази концепция не е напълно приложима за прокурорите; по-точно е да се говори за "автономия", а не за пълна "независимост" на прокуратурата[14]; Държавите трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че правният статус, правомощията и процесуалната роля на прокурорите са законоустановени по начин, който не може да оставя основателно съмнение относно независимостта и безпристрастността на съдиите[15]; Прокурорите трябва да зачитат независимостта на съдилищата и съдебната власт като цяло. Те могат да оспорват решенията на съдиите само по начините, предвидени в закона. Прокурорите трябва да предприемат всички мерки в рамките на тяхната компетентност за защита на независимостта на съдилищата[16]; [П]рокурорът няма право по никакъв начин да се намесва в процеса на вземане на решение от съдията и е длъжен да съблюдава неговите решения.[17]

Различните функции на съдиите и прокурорите предопределят нееднаквия им статус. Това не представлява просто теоретичен въпрос, а е проблем с практически измерения. Когато държавата се проваля (било поради институционални дефицити, законови неясноти или конкретни, останали без последствия, опити прокуратурата да иззема функции на съда) в обезпечаването на тази фундаменталната разлика между правораздаване и обвинение, рискът от институционални перверзии, които застрашават свободите на гражданите, става реален. Острата нужда от ефективно функциониращи демократични механизми за контрол в прокуратурата усещаме най-вече поради липсата им.

 

[1] Основни принципи на ООН за независимостта на съдебната власт (1985 г.) и Становище № 1 (2001) На Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите

[2] Магна харта на съдиите (основни принципи)

[3] Становище № 12 на КСЕС и Становище № 4 на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП) за отношенията между съдии и прокурори

[4] Препоръка СМ/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите-членки от 17.11.2010 г.

относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности

[5] Становище № 12 на КСЕС и Становище № 4 на КСЕП

[6] Препоръка Rec(2000)19 относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното

правосъдие, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 6 октомври 2000 г

[7] Насоки за ролята на прокурорите на ООН, 1990 г.

[8] Становище № 9 (2014) на КСЕП относно европейски норми и принципи, засягащи прокурорите, Римска харта

[9] Становище № 12 на КСЕС и Становище № 4 на КСЕП

[10] Пак там

[11] Препоръка Rec(2000)19 относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното

правосъдие, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 6 октомври 2000 г.

[12] Становище № 12 на КСЕС и Становище № 4 на КСЕП

[13] Венецианска Комисия, Доклад относно европейските стандарти по отношение на независимостта

на съдебната система: Част II - прокуратура, CDL-AD(2010)040, 3 януари 2011

[14] Становище на ВК относно изменение на ЗСВ, 6-7 октомври 2017 г., CDL-AD(2017)018

[15] Препоръка Rec(2000)19 относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 6 октомври 2000 г.

[16] Становище № 13 (2018) на КСЕП "Независимост, отчетност и етика на прокурорите"

[17] Становище № 12 на КСЕС и Становище № 4 на КСЕП

 

*Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).

Завършила е Право в СУ "Св. Климент Охридски" и има магистратура от Чикагския университет Лойола (Rule of Law for Development). Основател и член на управителния/редакторския екип на студентския журнал PROLAW® (2011 - 2012).

Материалът може да се прочете ТУК >>

ИЗБРАНО
И на 74 години Джейн Сиймор продължава да е в топ форма Лайф
И на 74 години Джейн Сиймор продължава да е в топ форма
11387
Битка за нов живот. Огромни дългове, полиграф и семейна драма. Изповедта на Владо Стоянов Корнер
Битка за нов живот. Огромни дългове, полиграф и семейна драма. Изповедта на Владо Стоянов
37744
ЕС е купила от Русия изкопаеми горива на стойност, колкото за 2400 изтребителя F-35 Бизнес
ЕС е купила от Русия изкопаеми горива на стойност, колкото за 2400 изтребителя F-35
15068
Астронавт на НАСА засне зашеметяваща снимка на Земята IT
Астронавт на НАСА засне зашеметяваща снимка на Земята
60917
За първи у нас: Легендарният бродуейски мюзикъл "Чикаго" идва в София на 21 и 22 май Impressio
За първи у нас: Легендарният бродуейски мюзикъл "Чикаго" идва в София на 21 и 22 май
2417
Нов живот за една рок легенда: Самолетът на Iron Maiden е нарязан на парчета и обявен за продажба (снимки/видео) Trip
Нов живот за една рок легенда: Самолетът на Iron Maiden е нарязан на парчета и обявен за продажба (с...
7766
От тефтера на баба: Бухтички Вкусотии
От тефтера на баба: Бухтички
1263
Как да разберете какви жени харесва един мъж? Zodiac
Как да разберете какви жени харесва един мъж?
974
До минус 8 измериха тази сутрин, но започва затопляне, до 20 градуса в неделя Времето
До минус 8 измериха тази сутрин, но започва затопляне, до 20 градуса в неделя
3042