Филип Димитров: В друга европейска страна не е поставян въпросът, че главният прокурор бил недосегаем

Конституционният съдия коментира пред Dir.bg особеното си мнение по въпроса за спецпрокурора

15:00 | 13 май 2021 | Редактор : Десислава Димитрова 102 12602 Снимка: Булфото

Създаването на фигура на прокурор по разследването срещу главния прокурор може да стане само с промени в Конституцията, а въвеждането му при действащия основен закон е конституционно нетърпимо. Това реши вчера Конституционният съд (КС) и обяви за противоречащи на основния закон серия от разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, като така съществуването на създадения от предишния парламент прокурор по разследването срещу главния стана невъзможно.

Виж още Конституционният съд: Без специален прокурор, който да разследва главния

Решението е взето с 11 гласа, с особено мнение го е подписал само Филип Димитров. В него той по същество заявява, че това е нова фигура, но в създаването на такива по принцип няма нищо противконституционно. Разумно е подобен прокурор да бъде извън контрола на главния, защото в самото държавно обвинение влиянието на главния прокурор е много силно, смята той. И дори се отнася открито иронично към аргумента, че специалният прокурор би могъл да остане без работа поради липса на престъпления, които да разследва, наричайки това опасение "надничарско разбиране".

Dir.bg го потърси за коментар:

- Г-н Димитров, как мотивирате особено си мнение по този въпрос?

- Вероятно сте чували, че има една Венецианска комисия, която направи своите препоръки, и макар, че аз в нея не участвам в разискванията за България, виждам разум в тях за създаването на подобна институция. Оттам нататък, ако имате душевните сили да прочетете моето особено мнение, то не е много дълго, мисля, че в много елементарен стил нещата са изяснени и то ще отговори на всички въпроси (вижте под интервюто извадки от него - бел.ред.). В него е проведена една логика, която е съвършено приемлива, това че моите колеги не са я възприели, е нещо, за което трябва да питате тях.

- Тоест вие се съобразявате и сте на едно мнение с колегите ви от Европа?

- Не бих казал, че се съобразявам, защото има неща, за които не съм на едно мнение с тях, но в този случай тяхната препоръка е базирана на много съществен факт - в друга европейска страна не е поставян въпросът за това, че главният прокурор бил недосегаем. Нещо повече - ние сме отнесли този въпрос до съда в Страсбург и той се е произнесъл в този смисъл, указвайки ни да търсим изход от това. Предполагам, че ако други страни се бяха сетили да извършат този акт, може би и на тях щяха да им препоръчат същото, но просто ние сме го направили.

Оттам нататък има едно тълкувателно решение на КС, че при настоящите закони, тоест без да бъде приет този закон, всеки прокурор може да предяви обвинение срещу главния прокурор. Това, разбира се, е една красива формула, на която чух да се позовават някои колеги по телевизията, но в същото време Венецианската комисия кой знае защо беше приела, че шансовете някой от районните прокурори да предяви обвинение срещу главния прокурор, на който те се явяват подчинени, не са много големи. Та от тази гледна точка тази демократичната гаранция, за която един виден български политик и очевидно завършил право и практикувал такова човек, говореше - не е особено голяма.

- Кого имате предвид?

- Нямам намерение да говоря с имена и адреси...

- А как се отнасяте към аргумента, че прокуратурата завежда дела, които не са достатъчно добре подплатени с доказателства, затова е добре главният прокурор да може да бъде контролиран?

- Не мога да коментирам този въпрос, аз разсъждавам по темата от гледна точка на конституционно-правния казус, който стои.

Какво пише Димитров в особеното си мнение:

"...Препоръката на Венецианската комисия в заключителните препоръки (параграф 68) на Opinion No. 968/2019 по CDL(2019)039 от 22 ноември 2019 г. е създаването на такъв "независим прокурор". При това положение и във връзка с предвидената в чл.130а, ал.2, т.8 възможност изборът от Пленума на ВСС не само, че не е противоконституционен, но и единствен гарантира достатъчна опора за "особения прокурор" извън рамките на прокуратурата, в която е естествено влиянието на главния прокурор да е силно.

Във връзка с горното и поради определената му от закона функция е в противоречие със здравия разум да се допуска, че Конституцията би могла да изисква "особения прокурор" да е йерархически подчинен на този, когото евентуално би трябва да разследва. Да се очаква при тази ограничена функция "особеният прокурор" да получава преки методически указания естествено е нелепо, но това не отменя придържането към онези методически указания, които имат общ характер. Що се отнася до надзора за законност трудно би могло да се очаква главния прокурор да го упражнява по отношение на действия, свързани с разследване на него самия. Подобно "тълкувание" е в най-добрия случай удивително, а да се твърди, че липсата на такава подчиненост би съставлявала отклонение от принципа на правовата държава е по-скоро странно. Конституционният съд вече потвърди с тълкувателно решение по к. д. № 15/2019, че в конституционното право съществуват принципи, които произтичат пряко от здравия разум и не е необходимо да са изрично записани, какъвто е случаят с Nemo judex in causa sua (никой не може сам да си е съдия - бел. ред.), който не е губил смисъла си в последните няколко хилядолетия.

Несъстоятелно е и твърдението за противоречие с чл.126, ал.1 от Конституцията. Няма как прокурор с ранг на заместник главен да бъде пришит към някаква структура (окръжна, апелативна или върховна) и това важи за всички заместници на главния прокурор, освен за Директора на Националната следствена служба, който е начело на специфична структура и който като фигура също не е упоменат в Конституцията.

Аргументът, че "особеният прокурор" би останал без работа със сигурност не е конституционен. Той по-скоро отразява обичайно надничарско разбиране за работата на държавните институции. Следва само да се отбележи, че демокрацията познава институции, като например в някои страни президентската, конституционно-правната, както и някои надзорни, които при спокойни обстоятелства би било възможно да не извършват актове с месеци, но съществуването им е гаранция, а самата им възможност за намеса - от огромно значение - за демократичните процеси в страната. В конкретния случай опасенията, че "особения прокурор" може да не си е заслужил надницата едва ли са оправдани - очакването главния прокурор да извършва престъпления ежеседмично очевидно съществува у мнозина и неизбежно ще доведе до множество жалби, които колкото и да са неоснователни, ще му отворят достатъчно работа...".

Цялото особено мнение можете да прочетете ТУК.

ИЗБРАНО