Възможността частна охрана да пази градове и села погазва основни конституционни принципи - това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище по делото в Конституционния съд (КС) срещу серия от разпоредби на новия Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Тяхната отмяна поискаха и президентът Румен Радев, и главният прокурор Сотир Цацаров.

Новият ЗЧОД влезе в сила на 31 март 2018 г. Той регламентира охраната на урбанизирани територии от частни компании. Според закона тази охрана представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Договорът с частната фирма за нея се сключва от кмета. А фирмите обособяват екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.

Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.

Висшият адвокатки съвет се съгласява напълно с аргументите на Цацаров. И обръща внимание, че според принципа на правовата държава висшите държавни органи имат конституционно установени и ясно разграничени компетенции.

"При създаването на оспорените разпоредби на ЗЧОД това не е отчетено и законодателят неоснователно е предоставил конституционно прогласено правомощие на един от основните държавни органи на частноправен субект, а това е в противоречие с принципа за правовата държава", пише в становището, цитирано от "Лекс".

В него от адвокатурата изтъкват, че няма конституционно установена причина основно правомощия на МС - да осигурява обществения ред, да бъде предоставяно на частноправен субект.

ВАдС обаче посочва, че възможността частни фирми да охраняват градове и села противоречи и на принципа за разделение на властите.

От адвокатурата подчертават още, че Народното събрание упражнява парламентарен контрол над Министерския съвет, който по конституция е натоварен да осигурява "обществения ред и националната сигурност".

"С приетата в ЗЧОД уредба за прехвърляне на правомощия от Министерския съвет за охрана на урбанизирани територии от частноправни субекти не е ясно как ще се реализира правомощието на Народното събрание по осъществяване на парламентарен контрол по отношение на МВР. Подобно прехвърляне на правомощие противоречи на принципа на разделение на властите, респективно не съответства на установения у нас конституционен модел за съотношение между изпълнителната власт, от една страна, и законодателната - от друга. Това нарушава конституционния баланс, с което се осигурява изискването на чл. 8 от Конституцията за разделение на властите", заявява ВАдС.

В тази връзка той специално се позовава на решение на КС (№ 8 от 2005 г.), в което съдът заявява:

"Борбата с престъпността е въпрос на общодържавен приоритет във всяка цивилизована страна. ...Конституцията издига във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Без съмнение сигурността на гражданите е пряко свързана и с ефективната борба с престъпността. Именно затова в чл. 105, ал. 2 от Конституцията е предвидено, че Министерският съвет като орган на изпълнителната власт "осигурява обществения ред и националната сигурност...".