Съдебната сага около т.нар. "албанска сделка" в Министерството на отбраната (МО) се очаква да приключи, след като и последният оправдан за нея получи обезщетение. Той е Марио Стоичков и беше единственият цивилен подсъдим по делото, започнало през 1993 г. и приключило с оправдателни присъди през 2012 година, съобщи "Лекс".

Стоичков заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по което градският съд му присъди 100 000 лева за претърпените морални вреди.

Миналата седмица Софийският апелативен съд (САС) увеличи това обезщетение до 120 000 лева, колкото и поиска Стоичков, а отделно той трябва да получи и 6240 лева за разноски, с което прокуратурата трябва да му изплати общо близо 127 000 лева.

Стоичков беше подсъдим като помагач в присвояване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на сделката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинения включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки "Драгунов", като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лева и 670 000 долара.

Останалите подсъдими по делото бяха началникът на управление "Снабдяване и търговия" в МО полк. Валентин Попински, заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална служба "Сигурност". Попински вече осъди прокуратурата да му плати 50 000 лева обезщетение. Делото на Николов също приключи и той трябва да бъде обезщетен с 32 000 лева.

Процесът за "албанската сделка" влезе в съда за пръв път през 1995 г., но беше многократно връщан за доразследване, като до 2003 г. е гледан задочно срещу Стоичков, тъй като той беше в Чехия. Според обвинението, участието му в сделката е като превозвач на оръжието през фирмата му "Видеомакс". Въпреки че стоката е трябвало да бъде транспортирана по вода, оръжията били пренесени с камиони, но следите им се изгубили в Скопие. Срещу четиримата беше четена една осъдителна присъда през 2005 г. от Софийския военен съд, който осъди Попински на 25 години затвор, Стоичков и Цаков на по 20 години, а Николов на 15 години. След това тя беше отменена, а делото няколко пъти се разхожда по съдебните инстанции, веднъж беше връщано и от Върховния касационен съд (ВКС). Накрая и трите инстанции оправдаха четиримата подсъдими.

В окончателното решение на ВКС се казваше, че между МО и Албания е имало устна договорка за сделки с оръжие и са водени преговори, които не са били тайна и за тях е бил уведомен военният министър. Оръжейните сделки били и нужни на Министерството на отбраната, тъй като му трябвали пари. За да си получи парите, МО трябвало да отправи искане до Албания, което не било направено, въпреки че били давани такива съвети и от дипломат. Била изпратена и специална представителна делегация на МО в Албания за среща с ръководството на тяхното министерство с цел да бъде уредено плащането. Имало обаче и указания от дипломатическата служба на тази среща да не се решава въпросът с плащането. Всички тези установени факти по делото, ВКС изброи като доказателства, че е липсвал умисъл у подсъдимите за извършване на престъпления, а още по-малко е можело да се говори за тайнственост, защото сделката е била скрита само от медиите.

От началото на скандала до 2003 г., Стоичков живял в Чехия, където започнал бизнеса си наново и дори се оженил повторно, тъй като първата му съпруга се развела с него заради множеството негативни публикации в медиите. През юли 2003 г. обаче бил задържан от чешките власти във връзка с искането за екстрадирането му. Там прекарал зад решетките над 4 месеца, след което бил върнат в България и останал в следствения арест до март 2006 г.

Стоичков пише, че заради воденото срещу него дело фирмите, които оставил в България, фалирали и капиталите им били източени, загубил семейния си живот два пъти, като през 2010 г. и втората му съпруга поискала развод, защото не искала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил близките отношения с децата си, а близо 3 години в ареста бил под силен стрес. Постоянната медийна атака срещу него от 1994 г. до 2012 г. също съсипвала живота му.

Свидетелка разказа пред съда, че бащата на Стоичков изпаднал в шок и се самоубил, когато научил, че синът му е осъден на 20 години затвор, защото мислел, че повече няма да го види.

В решението на апелативния съд се казва, че всички действия на прокуратурата, свързани с образуване на делото, процедурата по екстрадиране от Чехия, задържането под стража и обвинението, "поддържано неколкократно и системно", са били незаконни.

"Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в обществото", пише САС, но не приема, че действията на прокуратурата са допринесли за смъртта на бащата на Стоичков, както и че тя е отговорна за разгласяването на случая.

Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, но делата по ЗОДОВ на останалите двама оправдани за "албанската сделка" приключиха окончателно след две инстанции, а обезщетенията вече надхвърлиха 200 000 лева.