Върховният касационен съд потвърди присъдата от 22 години затвор на 40-годишния Виктор Траянов, който на 16 ноември 2009 година застреля двама свои приятели в понтонна къщичка на язовир "Въча".

Във фаталната вечер между Траянов, 35-годишния Борис Сбирков и 30-годишния Мартин Кючуков избухнал скандал. Тогава 30-годишният бивш самбист Виктор извадил пистолет и прострелял с по 2 куршума приятелите си. Те издъхнали на място. Убиецът успя да избяга, но бе заловен след масирана акция, в която участваха десетки полицаи.

Делото се проточи, защото първо беше внесено в Окръжния съд в Смолян, след това прехвърлено в София, а последва и връщане на обвинителния акт, след като вече беше стигнало до Софийския апелативен съд.

При повторното разглеждане Софийския градски съд призна Виктор Траянов за виновен в извършването на четири престъпления: убийство на двама души, извършено през 2009 г. на плаваща база "Персенк" във водите на язовир Въча, за което му е наложено наказание в размер на 20 г. "лишаване от свобода"; придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като му е наложено наказание в размер на 2 г. "лишаване от свобода"; противозаконно повреждане на чужда движима вещ - лек автомобил, и деянието е извършено от служител в организация, извършваща охранителна дейност, като му е наложено наказание в размер на 2 г. "лишаване от свобода"; противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, като деянието е извършено в пияно състояние, за което му е наложено наказание в размер на 3 г. "лишаване от свобода".

Съдът определи общо най-тежко наказание в размер на 25 години "лишаване от свобода". С присъдата са уважени частично и предявените граждански искове на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители в размер на по 150 000 лв.

Софийският апелативен съд обаче намали наказанието на двойния убиец на 22 години "лишаване от свобода". 

Делото стигна до Върховния касационен съд, който с решение от 7 февруари т.г. оставя в сила решението на въззивната инстанция.

Според върховните съдии не са основателни оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при недопускането на съкратено съдебно следствие от първоинстанционния съд. По отношение на твърдението, че това нарушение е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, върховните съдии намират, че процесуалната позиция на подсъдимия да признае фактите, описани в обвинителния акт и обосноваващи предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност за осъществяване на конкретен престъпен състав, няма за задължителна последица разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, а е необходимо към това волеизявление да се надгради преценката на решаващия съд за доказателствена подкрепеност на направеното признание на фактите.

„Не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че даже и да е констатиран неправилен отказ да се проведе съкратено съдебно следствие, то това няма за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане“, категорични са върховните съдии.