Лидерите на 27-те страни от ЕС се събраха в Брюксел за извънредно заседание на Европейския съвет и няма да е пресилено да се каже, че бъдещето на континента е заложено на карта.

Провокирани от решението на президента Доналд Тръмп да отдалечи САЩ от сигурността на Европа и решимостта му да сложи край на войната в Украйна, като агресивно поиска от Киев да отстъпи пред Русия, лидерите ще търсят нови начини за финансиране на отбраната и превъоръжаване.

Повечето европейски държави не искат да изпратят миротворци в Украйна без участието на САЩ или поне с въздушна подкрепа и разузнаване.

На днешната среща на върха европейците ще обсъдят гаранциите за сигурността на Украйна. Унгария обаче обещава да наложи вето на всички решения относно Украйна.

Посланието на мнозинството от държавите членки е, че военната подкрепа за Украйна трябва да продължи. Следващата стъпка са гаранциите за сигурност и разглеждането на това какво може да направи ЕС. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подсилят въоръжените сили в случай на евентуално нападение. Другото е да се анализира дали Съюзът е готов да допринесе по друг начин, като например да изпрати войски на място. Това все още е преждевременен дебат, тъй като прекратяването на огъня все още не е постигнато. Но не можем да пренебрегнем факта, че има държави членки, които вече са изразили готовност да го направят. Сред тях са Великобритания и Франция.

Париж предоставя разузнавателна информация на Украйна, заяви междувременно министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Лекорну, цитиран от "Политико". Коментарите на Лекорну идват, след като администрацията на Тръмп реши временно да прекрати обмена на разузнавателна информация с Киев в опит да окаже натиск върху украинците да седнат на масата за преговори. "Мисля, че за нашите британски приятели, които са в разузнавателна общност със САЩ, това е по-сложно." - каза той, позовавайки се на групата "Пет очи", която обединява също Канада, Австралия и Нова Зеландия. "Нашето разузнаване е суверенно. Да, ние разполагаме с разузнавателни ресурси, които споделяме с украинците", добави той.

Участието на миротворците може да включва "патрулни операции, мисии за укрепване на националната сигурност и разполагане на военни сили под европейски флаг". Засега обаче дебатът за тези гаранции за сигурност е "все още незрял", твърди високопоставен източник от ЕС.

На фона на случващото се Москва отново се противопостави на разполагането на европейски мироопазващи сили в Украйна. "Не виждаме възможност за компромис", заяви външният министър на Русия Сергей Лавров.

Според него изпращането на миротворци от страните от НАТО "би означавало официалното им участие в конфликта". Лавров смята, че ако бъдат въведени европейски войски, европейците вече няма да "искат да съгласуват условията" за мир.

В същото време той критикува вчерашното обръщение на френския президент Еманюел Макрон, като заяви, че Русия възприема изявленията му "като заплаха". Според Лавров Макрон не иска мир и мисли за продължаване на войната.

Днешният ден може да остане в историята като повратна точка в десетилетния стремеж за създаване на отбранителен съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи първия залп във вторник, когато представи мегаплан, целящ увеличаване на военните разходи с 800 млрд. евро през следващите години.

Днес 27-те лидери на ЕС ще оценят предложенията на фон дер Лайен, като силно задлъжнели страни като Италия и Испания вероятно ще поискат още повече пари в дългоочакваната отбранителна стратегия на Комисията на 19 март.

За разнообразие техните искания ще бъдат подкрепени от някога пестеливата Германия, чийто бъдещ канцлер Фридрих Мерц пренаписа правилата за дълга на страната, за да позволи финансиране на мегаплан за превъоръжаване.

Премиерът на Полша Доналд Туск пък говори за "надпревара във въоръжаването" с Русия. "Няма съмнение, че войната в Украйна и новият подход на американската администрация към Европа, и най-вече надпреварата във въоръжаването, инициирана от Русия, представляват ново предизвикателство за нас. Европа трябва да приеме това предизвикателство и да спечели надпреварата във въоръжаването. Убеден съм, че Русия ще загуби в нея, както загуби и СССР. Това е единственият начин да се избегне по-голям конфликт", заяви Доналд Туск преди срещата на върха на ЕС. Полша засега не смята да праща свои военни в Украйна.

Обсъждането и приемането на новите планове обаче едва ли ще протече гладко.

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви по-рано, че подходът на ЕС "мир чрез сила" е "нереалистичен".

А унгарският му колега Виктор Орбан в писмо до Коща поиска Украйна да не се споменава в никакви писмени документи след срещата на върха.

Орбан, който преди това многократно се опитваше да блокира помощта на ЕС за Украйна и подкрепяше Тръмп за това, че "смело отстоява мира", заяви, че сега има "стратегическо разделение... между мнозинството от Европа и САЩ".

"Едната страна настоява за удължаване на войната в Украйна, докато другата се стреми към прекратяване на конфликта", каза той.

Обаче що се отнася до цялостната сигурност в Европа, Орбан очевидно е склонен да си сътрудничи.