Арабистът уточнява, че разпространените от американска страна документи, заловени при ликвидирането на бившия лидер на Ал Кайда Осама бен Ладен през май 2011 г. в Аботабад, Пакистан, предизвикват огромен интерес.

Става въпрос за 470 000 писмени документи, видео - и аудио-материали. Според експерти става въпрос за „съкровище от информация”. Малка част от документите остава извън публичния обсег. Като такива са преценени онези, заплашващи националната сигурност на САЩ, онези, които имат 20 - годишна давност за публикуване и онези с порнографско съдържание.

Огромен интерес предизвикват взаимоотношенията между Ал Кайда и Иран.

Според документите Ислямската република е предлагала на терористичната организация финансиране и тренировка на членове на Ал Кайда в лагерите на Хизбула в Ливан срещу извършване на нападения срещу интереси на САЩ, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив.

Контактите между иранската страна и ръководството на Ал Кайда са били директни. Както е известно, част от ръководството на Ал Кайда, както и част от семейството на Осама бен Ладен намират убежище в Иран след атентатите от 11 септември 2001 г. На един от видеоматериалите се виждат членове на ръководството на Ал Кайда в Техеран, в това число и Мохамед Исламбули, брат на убиеца на египетския президент Ануар Садат – Халед Исламбули (на негово име има кръстена улица в иранската столица). Мохамед Исламбули дълго живее в Техеран, преди да се установи трайно в Турция.

Хамза бен Ладен, син и посочен от Осама за негов наследник, дори прави своята сватба в Техеран. Все пак отношенията между Иран и Ал Кайда си остават динамични. Вижда се, че ръководството на Ал Кайда се съпротивлява на тази иранска „оферта”. Терористичната организация отвлича ирански дипломат, за да окаже натиск върху Техеран с оглед пускането на висши членове на Ал Кайда от Иран. Има писмо от Мириам, дъщеря на Осама бен Ладен до духовния ръководител на Иран аятолах Али Хаменей, в който призовава „тя и нейните братя, задържани в Иран, да бъдат освободени”. Интересна е препоръката на Осама към сина си Хамза да напусне Иран и да се установи в Катар. Това е продиктувано от възможната „промяна на отношението” на иранците към неговото семейство. Той е препоръчал на сина си да учи „шариатски науки” с цел „преодоляването на съмненията във верността на джихада”.

Сред документите е и личният дневник на Осама бен Ладен. Повечето програми в личния му компютър са мултипликационни детски филмчета и видеоигри. В юношеска възраст бъдещият лидер на Ал Кайда отива за лечение във Великобритания. Неговите впечатления от този престой са, че „Западът е едно разпадащо се общество”. Въпреки всичко той се връща в Обединеното кралство с цел записване в университет. Осама бен Ладен обаче остава само десет седмици в Оксфорд с цел изучаване на английски език. Възможно е това да е университетът, който си е бил избрал, но вероятно е преценил, че няма да може да го завърши. По-късно се записва в специалността „икономика и бизнес администрация” в университета „Крал Абдул Азиз” в Риад като не е ясно дали се е дипломирал. От документите се разбира, че Осама не е владеел английски на равнище четене на научна литература. Доказателство за това е, че чете части от книгата на Боб Родууд „Войните на Обама”, излязла 2010 г., в превод на арабски език.

Документите потвърждават и твърдението на настоящия лидер на Ал Кайда Айман Заухири, че Осама бен Ладен е бил член на движението „Мюсюлмански братя”, когато е отишъл в Афганистан с цел организиране на арабските муджахидини във войната срещу съветските войски след 1979 г. Нещо повече, именно „Мюсюлмански братя” му поверяват тази задача, а неговото отиване в Афганистан не е било индивидуално решение или „силна вяра в джихада”.

Документите на Ал Кайда отговарят на много въпроси, но също така оставят и много такива без отговори. Нещо повече, те насочват вниманието към нови теми, на които очевидно по-късно ще се търси отговор.