Украйна спря износа на ток за ЕС след атаките, САЩ, ЕС и ООН осъдиха руските удари

ВСУ обяви за издирване Мария Захарова и ръководителя на руските сили на окупираната територия ген. Сергей Суровикин

22:06 | 10 октомври 2022 | Редактор : Ива Капкова 1134 22661 Снимка: БТА

Украинското министерство на енергетиката обяви, че спира износа на електричество за ЕС след руските ракетни удари по енергийната й инфраструктура, предаде Ройтерс.

Русия - Украйна

"Ракетните удари, засегнали топлоцентрала и няколко електрически подстанции, принуждават Украйна да спре износа на електричество от 11 октомври, за да стабилизира енергийната си система", съобщи министерството в изявление на сайта си, предава БТА.

Украинският министър на енергетиката Херман Халушченко заяви, че атаките по енергийната инфраструктура са "най-сериозните от началото на войната". В изявление по телевизията той посочи, че руските ракетни удари са имали за цел да направят "снабдяването с енергия колкото се може, по-трудно".

През юни украинското министерство на енергетиката обяви, че се надява износът на ток за ЕС да донесе на страната приходи от 1,5 милиарда евро до края на годината. Евросъюзът е основният пазар за тока на Украйна от началото на войната.

Русия нанесе миналата нощ най-мащабните си високоточни удари по Украйна от началото на конфликта, като според президента Владимир Путин те са отговор на атентата на Кримския мост. Ударите бяха по Киев, Полтава, Кременчуг, Кривой рог, Суми, Днепропетровск, Ивано-Франковск, Лвов, където бяха атакувани ТЕЦ-ове, подстанции и казарми на украинската армия. Руската страна уточни, че нанася удари по инфраструктурни обекти, а не по цивилни, но се съобщава за 11 жертви вследствие на взривовете и 87 ранени, по данни на украинската полиция, съобщава "Газета.ру".

ООН, ЕС и САЩ осъдиха руските атаки, Байдън обеща Русия да плати за агресията си

Президентът на САЩ Джо Байдън осъди масираните руски ракетни удари срещу Украйна, като изтъкна, че те са били насочени срещу цивилни и не са имали никаква военна цел. Той обеща, че САЩ и техните съюзници ще продължат да принуждават Москва да плаща цената на действията си.

"Съединените щати категорично осъждат днешните ракетни удари на Русия срещу Украйна, включително срещу Киев. При тези нападения бяха убити и ранени цивилни и бяха унищожени мишени, които не служат за военна цел", се казва в изявление на Байдън. Тези нападения "отново демонстрират пълната бруталност на незаконната война на Путин срещу украинския народ", добави президентът на САЩ, цитиран от Ройтерс.

Вашингтон е предоставил на Киев над 16,8 милиарда долара помощ в сферата на сигурността, откакто на 24 февруари Русия нахлу в Украйна. САЩ и съюзниците им наложиха и серия от икономически санкции на Москва заради действията ѝ в съседната държава.

"Тези удари само засилват още повече нашия ангажимент да бъдем с народа на Украйна толкова, колкото е необходимо", каза Байдън. "Заедно с нашите съюзници и партньори ние ще продължим да налагаме на Русия да плаща цена за своята агресия, ще държим Путин и Русия отговорни за техните жестокости и военни престъпления и ще предоставяме на украинските сили подкрепата, необходима им, за да защитят страната и свободата си", подчерта президентът на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън съобщи, че е разговарял с украинския външен министър Дмитро Кулеба и отново е потвърдил подкрепата на САЩ за Украйна след "ужасяващите удари", нанесени от Русия, предаде Ройтерс.

"Ще продължим неизменно да оказваме икономическа, хуманитарна помощ и помощ в областта на сигурността, за да може Украйна да се защитава и да се грижи за народа си", написа Блинкън в пост в Туитър.

В ООН нарекоха ударите на Русия "неприемлива ескалация на войната"

"Генералният секретар е дълбоко потресен от днешните крупномащабни ракетнии удари на Въоръжените сили на Руската федерация по градове на територията на Украйна, които, както се съобщава, са довели до значителни разрушения в жилищни райони и са донесли смърт и наранявания на десетки хора", посочи представител на Гутериш, говорителят на ООН Стефан Дюжарик. По думите му мирните граждани, както винаги, ще платят най-високата цена.

НАТО също реагира на руските удари. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг разговаря по телефона с външния министър на Украйна Дмитро Кулеба и обеща подкрепата да продължи.

"Осъдих ужасяващите атаки на Русия по гражданската инфраструктура на Украйна. НАТО ще продължи да поддържа мъжествения украински народ в борбата с агресията на Кремъл толкова, колкото трябва", каза той. Според The Washington Post в Брюксел предстои среща на военните министри на страните-членки заради руските ракетни удари. Медията отбелязва, че срещата ще се проведе тази седмица.

Евросъюзът на свой ред също решително осъди атаките на Москва

Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел обеща допълнителна военна помощ.

"Аз съм дълбоко потресен от атаките на Русия срещу мирните жители в Киев и другите украински градове. Такива действия нямат място в XXI-и век. Осъждам ги категорично. Ние подкрепяме Украйна. Допълнителната военна помощ от страните на ЕС вече е на път", написа Борел в Twitter.

Прессекретарят на ЕС по външнополитическите въпроси и сигурността Петер Стано се присъедини към Борел. Той заяви, че ЕС не смята за заслужаваща доверие официалната информация на руските власти по повод взрива на Кримския мост и по повод съобщенията, че камионът е преминал през българска територия. "От Москва идва информация, която не заслужава доверие. Ние не виждаме и не знаем какво се случва там", коментира Стано.

Германският канцлер Олаф Шолц пък се очаква да събере Г-7 на онлайн заседание по молба на украинския президент Володимир Зеленски, на което той ще произнесе реч. Планира се то да се проведе по видеовръзка във вторник следобед.

Още военна подкрепа за Киев обеща и френският президент Еманюел Макрон, а Естония настоя за нови санкции спрямо Русия. Действията на Москва осъди дори Индия, а победилата на изборите в Италия Джорджа Мелони, която е бъдещият премиер на страната, заяви, че последните събития "още повече ще изолират Русия", цитира я "Газета.ру".

Украинският външен министър Димитро Кулеба пък направи забележка на медиите, че пишат за обстрела на Киев като отговор от руска страна на взрива на Кримския мост. Той не е съгласен с това, защото твърди, че атаките не са били провокирани. "Моля международните средства за масова информация да спрат да прехвърлят вината върху жертвата на агресията, предполагайки, че Путин "отговаря" или го "провокират", написа в Туитър Кулеба.

Междувременно Въоръжените сили на Украйна разшириха списъка на издирваните, като сред тях, след Дмитрий Медведев, попадна и новият главнокомандващ на руските военни сили в окупираните територии ген. Сергей Суровикин, както и говорителят на Външното министерство Мария Захарова.