Далеч от възпитаването на деца в "памучна" среда, все по-голям брой държавни училища в Западна Австралия правят точно обратното. Най-голямото онлайн издание в страната-континент разказва в обширен материал как педагозите дават възможност на своите ученици да се състезават с ролери, да излитат от рампи в касетки за зарзават и да се плъзгат по дървени летви като по пързалки.
Целта е преодоляване страха от наранявания, за да може децата да изградят устойчивост и да отключат необходимата физическа активност във времена, в които преобладава бездействието пред тв екрана и където едно от четири деца е с наднормено тегло или със затлъстяване.
Училищата, които са възприели т.нар. подход "антипамук", изреждат дълъг списък от предимства, които водят до по-щастливи и здравословно възпитани ученици, способни да играят по-творчески и по-колективно. Идеята е децата да се влязат в час, след като преди това изчерпват цялата си енергия на площадката за игра.
Новооткритото начално училище "Хониууд" в южните предградия на милионния град Пърт всяка седмица има "вело сряда". За този ден децата се насърчават да донесат от вкъщи своите колела, скутери и скейтбордове.
С обезопасителна каска и предварително подписано родителско разрешение те могат да обикалят училището по време на почивка и обяд, за да се наслаждават от сърце.
От тренировките на колела до учебните зали
Директорът на "Хониууд" Мария Кук се хвали, че програмата е хит сред ученици и родители. Въпреки няколко падания и дребни инциденти, децата се адаптират бързо.
"Те са толкова развълнувани, че просто обичат деня сряда от цялото си сърце", казва Мария Кук. "Имахме деца, които не можеха да карат велосипеди с помощни колела, но тренировките в сряда ги превърнаха в истински майстори за много кратко време. Мисля, че децата трябва да се научат как да се справят с малко риск. Ако ги пазим твърде много, никога няма да разберат какво е безопасен риск и какво е опасен риск. Резултатите от нашия подход са наистина положителни."
Учениците се насърчават да използват и батути. Там получават възможност да правят салта. Единственото ограничение е да няма повече от 1 дете едновременно в рамките на трамплина.
"Те са активни, уменията им се развиват, забавляват се с приятелчетата и се връщат в клас, готови да учат, защото са изразходвали цялата физическа енергия", обяснява госпожа Кук.
Природна игра
Началното училище "Уест Грийнууд" в Северен Пърт, също е премахнало "памучния" подход. То е въвело т.нар. "Свободни части" - места, в които учениците играят творчески с касетки за зарзават, дървени макари и дървени летви, приспособени за пързалки.
"Искахме да направим нещо малко по-различно, а и по-рентабилно", коментира директорът Нийл Смит и добавя: "Насърчаваме учениците да бъдат креативни, да поемат рискове и да ги анализират. Имаме деца, които сами си изобретяват пневматични системи за катерене на дървета, за люлки и подобни приспособления за игра. Казваме им - ако искате да изградите нещо, трябва да изчислите, трябва да анализирате дали ще бъде безопасно или не. После вие решавате дали ще го направите или не. Това произвежда наистина добри дивиденти. При учениците, които по-дълго възпитаваме така, наблюдаваме качествена работа в екип, както и увеличаване на кооперативните умения, на тези за споделяне, за преговори и т.н."
Оплакванията от наранявания са силно редуцирани
Директорът Нийл Смит споделя, че ако учениците в началото са ходели в кабинета му да се оплакват от наранявания, сега вече са прекалено заети във вдигане на врява в "Свободните части". "Никой не е почукал на вратата за лед, за навяхвания, за удряне на главата. Децата просто стават все по-устойчиви", твърди Смит. Забраните са много малко, като например да не се завива въже около главата.
Училището също така се грижи децата с по-артистична натура, като им освобождава място за стенопис, за да могат да създават свои творби с тебешир. "Имахме много добри резултати при някои от ученици с увреждания. Някои от тях са аутисти, които при други обстоятелства никога не биха се ангажирали в толкова съвместна дейност с другите деца", казва Нийл Смит.
Новият вид училищна дейност печели все по-голямо доверие
Изследователят от Западноавстралийския университет д-р Карън Мартин, която е изучавала физическата активност и затлъстяването в училищата повече от десетилетие, твърди, че "антипамучният" подход вече се приема с голямо доверие.
"От известно време нашето общество подхожда към възпитаването на децата с прекомерна доза презастраховане. Училищата правеха много неща, за да се опитат да предпазят децата от физически вреди. Тези действия бяха поощрявани и от страховете на родителите. Мисля, че промяната, която вече се случва, означава, че сме започнали да проглеждаме как обвиването на децата в памук изобщо не е от полза за тях. А за тези, които живеят заседнало от най-ранна възраст, активността в училище е наистина важна. Степента на наднорменото тегло и затлъстяването при децата все още са доста свързани. Това е мястото, където училищата могат да играят решаваща роля - да се опитат да оптимизират физическата активност в учебна среда, за да държат подрастващите далеч от диваните, дистанционното и компютърните игри", смята д-р Карън Мартин.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}