Страните членки на НАТО постигнаха споразумение, което ще позволи на САЩ да внасят по-малка вноска в бюджета на алианса, заявиха днес представители на организацията, цитирани от Франс прес и БТА.

Споразумението бе постигнато няколко дни преди срещата на НАТО на 3 и 4 декември в Лондон, в която се очаква да участва американският президент Доналд Тръмп.

На последната среща на алианса миналата година Тръмп поиска вноската на САЩ в бюджета на НАТО да бъде намалена.

Съединените щати плащат сега 22,1 процента от бюджета на НАТО, а Германия - 14,7 процента. Вноската на Франция е 10,5 процента от бюджета на организацията.

По силата на постигнатото споразумение САЩ ще намалят вноската си до 16,35 процента от бюджета на НАТО. Германия ще плаща същия процент, а останалите страни членки, с изключение на Франция, ще плащат по-големи вноски. Париж отказа да участва в споразумението с аргумента, че се създава прецедент, който би позволил на САЩ да намалят вноските си и в други международни организации, заяви пред Франс прес високопоставен дипломат.

Разпределянето на разходите в НАТО ще бъде една от темите на предстоящата среща в Лондон, тъй като според Вашингтон останалите държави членки на алианса не харчат достатъчно средства за него.

Очаква се утре генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг да обяви какви средства предоставят на организацията страните членки след идването на власт на Доналд Тръмп през 2016 г.

Двадесет и деветте страни от алианса поеха ангажимент през 2014 г. да увеличат разходите си за отбрана до два процента от брутния си вътрешен продукт до 2024 г. Към настоящия момент осем страни са изпълнили това задължение: САЩ, Гърция, Естония, Литва, Латвия, Великобритания, Румъния и Полша. Франция твърди, че ще достигне целта през 2025 г., а Германия - в началото на десетилетието, започващо през 2030 г., отбелязва Франс прес.

Турция призова НАТО да подкрепи нейните безпокойства за сигурността

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу призова днес НАТО да подкрепи безпокойствата на Анкара за сигурността й, като обвини съюзниците, че подкрепят безпокойствата на балтийските страни за сигурността им, но отхвърлят заплахите по отношение на Турция от сирийските кюрдски бойци, предаде Асошиейтед прес.

Чавушоглу потвърди информации в медиите, според които Турция блокира предложение на НАТО за защита на балтийските държави и Полша, докато съюзът подкрепи безпокойствата на Турция, свързани с кюрдските бойци, които Анкара разглежда като терористи.

Чавушоглу посочи: Ние не сме против ответните планове на НАТО за балтийските страни, но /НАТО/ би трябвало също така да иска за Турция това, което иска за балтийските държава.

Ние също сме съюзници. НАТО трябва да действа така, че да отговаря на безпокойствата на всички нейни членове, заяви още Чавушоглу, цитиран от Анадолската агенция. Той изтъкна, че в НАТО няма да има единство, ако един страни се противопоставят на уреждането на проблемите със сигурността на други страни членки. Чавушоглу припомни, че решенията в НАТО се взимат с консенсус.

Турският външен министър каза, че генералният секретар на НАТО работи за преодоляване на разногласието. Чавушоглу посочи, че генералният секретар е направил някои предложения, които турското министерство на отбраната и военните обсъждат. Ние искаме да направим взаимно някои стъпки по тези въпроси преди срещата на върха на НАТО, каза Чавушоглу.

План за защита на балтийските държави в случай на нападение от Русия се нуждае от подкрепата на всички страни членки на алианса, отбелязва Асошийетед прес.