Как се "ваксинират" потребителите срещу дезинформация и целевото таргетиране в съвременните избори бяха сред темите, които обсъдиха участниците в дискусия "Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори" тази вечер в НДК.

"Не трябва да се страхуваме от дезинформацията, трябва да видим как тя функционира и да създадем защитна стена срещу нея",  заяви и Марайе Аренце, образователен координатор в DROG, в дискусия "Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори" тази вечер в НДК.

Дейността на нейната организация е свързана с анализ на начина, по който работи дезинформацията. Събираме единомишленици и ги караме да мислят като троловете и да създават дезинформация, така разбираме как работи тя, обясни експертът. По думите й това е имунизация, като идеята е да се "ваксинират" хората срещу фалшиви новини.

Тя демонстрира електронна игра, чиято цел е да се създават и разпространяват фалшиви новини, като се използват различни техники, познати от практиката. В играта има и анкета, в която потребителите трябва да оценят новинарски съобщения според нивото им на достоверност. Според експерта, след като играят играта, хората по-добре могат да разпознаят фалшивите новини.

По време на дискусията беше показано и приложение, което помага на потребителите да разберат кои политически актьори таргетират рекламите от социалните мрежи. Сам Джефърс, който представи софтуера "WhoTargetsMe", обясни, че целта е да има по-голяма прозрачност, защото често не е ясно от кого идва информацията.

"WhoTargets Me" е проект, благодарение на който хората могат да изтеглят определен софтуер и той да "лови" политическите послания, които се отправят към тях през социалните мрежи", каза Джефърс.

Той обясни как с помощта на технологиите в XXI век политиците могат да водят целенасочена кампания към много малки групи от избиратели и дори към всеки отделен човек.

Джефърс подчерта, че чрез платформата хората ще могат по много по-прозрачен начин да се информират за политическите послания, а не да бъдат информирани единствено от насочени персонално към тях съобщения във Фейсбук например. Той подчерта, че се хвърлят много усилия да се открият малки групи хора и да се фокусират специални съобщения за тях. Именно това е и целта на платформата - да не допуска тези съобщения.

По думите му при различните избирателни системи, политическите послания се изпращат по различен начин: "По-пропорционалните системи обикновено изискват и по-традиционни комуникационни канали и приличат повече на традиционните политически кампании, които се провеждаха преди десет години например. Посланията са по-общи и са предназначени за по-широк кръг от хора".

"Всичко зависи от това колко си голям, какъв ресурс може да вложиш в проучване на избирателите и какъв изборен резултат ти е необходим", коментира още Сам Джефърс.

Той предупреди, че може да се стигне до ситуация, в която хората просто няма да гласуват, защото изобщо няма да вярват, че крайният резултат от вота ще е такъв, какъвто посочат избирателите. Те се страхуват, че вотът им ще бъде подменен, добави мнението си Сам Джефърс.

Анели Ахонен /Европейска служба за външна дейност/ постави акцента върху обединяване на усилията на всички европейски институции и на държавите членки. Тя обясни, че ще има местни национални звена с експерти, както и механизъм за споделяне на информация и опит, т.нар система за бързо реагиране.

Ръководителят на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев коментира, че дезинформацията много пъти разколебава доверието на хората в ЕС и в неговите институции. Много е важно в контекста на приближаващите европейски избори да се говори за тези проблеми и за хигиената за ползване на различни информационни канали, отбеляза той.