С поставянето на нови указателни табели по магистралния път, името на Цариброд отновно блесна със светлина в горещия юнски ден след десетилетия чакане. Името Цариброд става факт и вече се вписва в пътните знаци, съобщи мултимедийният портал на сръбски и български език "Фар".

И най-голямото царибродско село Желюша се сдоби с нови указателни табели изписани на кирилица и майчин български език.

Екипът на ФАР засне снимки по магистралния път между Желюша и Цариброд.

Цариброд се свързва с географското, политическо, а и лингвистично понятие Западни покрайнини, където живее компактно българско население от векове, независимо че близо век те са в пределите на Сърбия.

В края на май тази година българският президент Румен Радев се срещна със сръбския си колега Александър Вучич, на която бяха постигнати редица договорености, свързани със Западните покрайнини в различни области - от инфраструктура и инвестиции до образование, имена, оказване на помощ. По време на срещата му с представители на българското национално малцинство бе поставен въпросът за връщането на историческото име Цариброд, което напълно да замени все още използваното паралелно име Димитровград. Тогава Вучич каза, че въпросът с името следва да бъде решен на местно ниво съгласно желанието на местните граждани.

Първата стъпка за това бе направена още в началото на 2019 година, когато на сградата на сръбския Димитровград бе поставена нова табела с надпис"Община Цариброд" на български език, успоредно с надписа на сръбски език "Општина Димитровград". Така градът възстанови старото си, изконно име - Цариброд, като сега и двете имена са в употреба и с еднаква правна сила, тоест всеки един гражданин, ако пожелае, би могъл да получи официален документ, че е жител на Цариброд.

Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар"

Цариброд е в езиковата карта на България

Цариброд е на 5 километра от границата и всички знаят, че и до ден-днешен в района се говори на български език.

Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия първо в Княжество, а след това и в Царство България. Има една статистика на населението от 1890 г., където в графата "небългари" на всички села в околията, включително и в града Цариброд, изрично е отбелязано, че няма такива, т.е. цялото население е чисто българско, факт, който не се е променил кой знае колко, като изключим броя на хората. Регионът, уви, се обезлюдява поради редица фактори, от които аз лично бих откроила на първо място недостатъчната грижа и заинтересованост от страна и на двете държави към него, припомня пред Dirbg BG проф Ана Кочева, езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН.

Ньойският договор, подписан през 1919 г., изключва района, в който се намира градът, от територията на България и го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци. След това, между 1941 и 1944 г. Цариброд отново е в пределите на България, а през 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.

Различни са версиите за това - според едни Тито предприема този акт в името на комунистическата солидарност, според други - от умиление пред факта, че първата съпруга на Димитров е била сръбкинята Любица Ивошевич, което в крайна сметка няма особено значение. По-важното е, че старото име сега е възстановено и по този начин и връзката с комунистическото минало ще може да се заличи за следващите поколения=

Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар"