Градът е разположен в източната част на Сирия, на 450 километра североизточно от столицата Дамаск (виж картата).

"Ад-Деир", както го наричат кратко местните жители, е разположен на бреговете на Ефрат и е столица на едноименната провинция (мухафаз), чието население преди войната е било малко под милион и половина души. Самият град при последното предвоенно преброяване е бил с население 211 000 души или приблизително колкото Бургас.

В града живеят предимно араби-сунити, но има и шиити, както и християни и други малцинства.

Основан е в древността и е една от първите християнски общини.
По време на геноцида на Османската империя над арменците, в пустинните околности са депортирани и намират смъртта си поне 200 000 арменци.
Сега в града има арменска община и според мнозина този факт определя изумителната устойчивост и сила на обсадените бойци срещу ИД.

Сагата започва през пролетта на 2014 година, когато ислямистките формирования на ИД установяват контрол над редица важни центрове в Сирия и прерязват снабдяването на града през пътната артерия Дамаск-Палмира-Деир ез-Зор.
В тази война на "всеки  срещу всеки" има и обрати.

През пролетта на 2014 година "умерените" въстаници срещу режима на Асад временно изтласкват от мухафаза Деир ез-Зор силите на ИД. След кратка и яростна офанзива "черните" отвоюват обратно провинцията и в края на лятото на 2014 поставят гарнизона на града под пълна обсада.

Оттогава  снабдяването на обсадените жители и лоялни на правителството опълченци и военни части става само по въздуха. В града настъпва глад, а животът на обсадените е изключително труден. Въпреки това, те вече три години оказват яростна съпротива на главорезите от ДАЕШ (арабската презрителна абревиатура за ИД). 

Мнозина самозвани "стратези" правят обичайната грешка да обобщават и преписват качества на цели етнически групи и народи, например, че арабите не са добри бойци. Фактът на героичната отбрана на анклава, който се намира повече от 3 години сред "черното море" на завладени от ислямистите територии, показва колко е грешен подобен подход. Разбира се, мотивацията е много важна.
Ракка пада без съпротива, защото мнозинството и жители или директно подкрепят, или симпатизират на ислямистите.

В  "Ад Деир" не е така - хората се бият до смърт, защото знаят, че попаднат ли в ръцете на ислямистите, така или иначе ги чака смърт, при това ужасна и мъченическа смърт. За тях съпротивата е без алтернатива.

Единствената връзка на обсадения град с външния свят е авиобазата на града, през която се доставят провизии и оръжие. В продължение на 3 години силите на ИД се опитват да я поставят под свой контрол. Отбраната на базата се ръководи от генерал-майор Иссам Захреддин.

През октомври 2015 година в сирийската гражданска война се намесват и руските военни, при което снабдяването на обсадения град се извършва и от руски военни хеликоптери.

На 16 януари 2016 година, използвайки прикритието на нощта, ислямистите започват масирана атака срещу града и околностите му. Първоначално на блокпостовете на защитниците се взривяват 6 шахид-мобила (натоварени с големи количества взрив автомобили), управлявани от смъртници. В последвалата атака са избити зверски над 400 бойци и техните семейства, според данни на сирийците. 
В следващите дни до края на януари следват поне още 5 опита за завземане на анклава, с променлив успех за едната или другата страна. Обсаденият град се държи и в следващите изключително трудни месеци.

В края на лятото и началото на септември боевете са със затихващ интензитет. Това продължава до 17 септември, когато ВВС на САЩ нанасят масиран удар с високоточни ракети и авиобомби по позициите на защитниците на анклава на стратегически важния хълм Джебел ас Сард. 

Веднага след това следва атака на ИД, които превземат хълма и напредват до летището, чието падане неминуемо би довело до катастрофа за защитниците на града. В следващите месеци и от началото на настоящата година, сблъсъците, често с ожесточен характер и на живот и смърт, продължават.

Към настоящия момент в специализираните източници се развива идеята за разсичащ деблокиращ удар отвън, с което многострадалният и героичен град да бъде освободен. Частите на сирийската армия са на около 150 километра от града по 3 направления: южно от контролираните от кюрдите Табка, източно от Палмира, Арак и района на Йордано-Иракската граница на юг.

Значително по-близо са силите на кюрдите и Американската коалиция, намиращи се на левия бряг на Ефрат само на няколко десетки километра, но според анализатори, по различни причини, на които няма да се спираме тук, те няма да тръгнат на югоизток към Ад Деир.

При всички случаи в следващите седмици и месеци наименованието на многострадалния град често ще се споменава в медиите. Той е прекалено важен транспортен център, но и който го контролира, ще владее и огромните нефтени и газови находища в околностите му.