Симеон Николов: "Разкритията" на израелското разузнаване - стъпка към война в Близкия Изток

Поредното наливане на масло в огъня е обявеното от премиера на Израел Нетаняху придобиване от тайните служби на 55 000 документи и 183 CD - та от ирански "ядрен архив" за ядрена програма, която била премълчана при подписването на споразумението с Техеран

13:12 | 2 май 2018 | Автор: Симеон Николов пред "Епицентър" 29 3723 Снимка: БТА

Досегашните прогнози, че заплахата от гореща война е по-скоро в Близкия Изток, а не в Северна Корея, че провокациите и въздушни удари в Сирия не целят на този етап сблъсък с Русия, а са увертюра към такъв с Иран, започвайки от сирийска територия, че напрежението ще се покачва постоянно до 12 май, когато президентът на САЩ възнамерява да изпълни заканата си за оттегляне подписа си от споразумението с Техеран за ядрената му програма, се оправдаха на сто процента.

Повече от очевидно е, че ефектната мултимедийна презентация на тези "факти" лично от израелския премиер, която напомня много сцената с размахване на епруветката преди интервенцията в Ирак през 2003 г., предшествано този път от израелски военновъздушен удар върху военна база на сирийските въоръжени сили и закриване на въздушното пространство на Израел, беше в услуга на тезата на американския президент, която остана непоколебима и след посещенията на френския му колега Макрон и германския канцлер Меркел. Няма съмнение и в координацията на тази израелска кампания, стартирала само ден след посещението на новия външен министър и бивш шеф на ЦРУ Майк Помпеу, чийто изказвания и в трите страни акцентираха на категоричната антииранска позиция на САЩ, Израел и Саудитска Арабия.

Неизбежно обаче, се натрапват повече прилики, отколкото разлики между последните няколко прояви на информационно - пропагандната и психологическа атака, като предхождащ всяка война етап: сегашното вадене на скелети от гардероба, използването на химическо оръжие в Сирия с последващ ракетен удар и преди това случая с "отравянето" на двойния агент Скрипал и дъщеря му, по който впрочем настъпи странно мълчание.

Първо, и в трите случая липсваха категорични доказателства, но този път върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност г-жа Федерика Могерини ясно изрази скептицизма си и подчерта, че премиерът Нетаняху не е представил доказателства, че Иран не се е придържал към Споразумението по ядрената програма от 2015 г. Самият текст на израелската страна посочва, че това са материали от ирански «таен архив». Изразът на Нетаняху, че това са «нови и ключови доказателства» е опроверган от самия него, че те са лежали «от години в архива».

Международната агенция за ядрена енергия IAEA реагира веднага, като подчерта, че не вижда «заслужаващи доверие сигнали" за иранска ядрена програма след 2009 година. Преди 2003 г. в Иран е имало структури, които биха могли евентуално да кооридинират развойната дейност по една такава програма, но извършените над 10 проверки, анализи и оценки от международната организация не дават основание за такива изводи днес. Характерен е обаче подходът при формулиране на такива обвинения.

В едно изречение обикновено са събрани частица истина и куп неверни и нелогични твърдения. В Сирия има химическо оръжие, но се премълчава, в кого се намира и кой го е доставил. А се оказа, че в случая въобще не е било използвано такова. При случая "Скрипал": имало е някога отрова "Новичок", но днес могат да я произведат и проведат такава операция няколко страни - САЩ, Великобритания и Израел.

Второ, и в трите случая са показателни съвпаденията на обвиненията с конкретни събития и действителните поводи и обслужвани интереси. Разкрития, на които се придава такава тежест като прикриване на програма за ядрено оръжие, макар и в далечното минало, имат за цел да дадат основание на президента Тръмп за оттегляне на подписа на САЩ от споразумението с Иран на 12 май т.г.. Израелските военно-въздушни удари върху базата в Сирия с иранско присъствие целеше да провокира Иран към ответен удар, за да има основание с политическата подкрепа на САЩ да оправдае мащабна военна операция срещу всички ирански военни обекти в Сирия.

В случая с измислената химическа атака в сирийската Дума се преследваше целта за дискредитиране на сирийския режим в момент на пълна победа над стратегически най-важния за трите основни ислямистки групировки позиция в Източна Гута, само на 13 км от столицата Дамаск, позволяваща обстрелване на правителствените обекти и търсене на отмъщение за заловените и убити военни от Великобритания, Израел и САЩ, подпомагали терористичните формирования. Затова нямаше значение нелогичното обяснение, че е "използвано" химическо оръжие срещу групировка, която вече бе постигнала договореност с проправителствените сили за извеждане по хуманитарен коридор заедно със семействата и личното им оръжие. Нито имаше значение, че няма трупове, а свидетели доказаха в Организацията за забрана на химическите оръжия, че са били принудени да играят театър.

Трето, има съвпадение в подхода към всеки случай и лекотата, с която се предлага или вземат важни решения, касаещи международното право и сигурност, без никакво значение дали има потвърдени доказателства. Ако Израел са знаели за такава програма на Иран съгласно международните норми трябваше да се обърнат към съответната международна организация. Същото поведение обаче имаше и Великобритания, която не се обърна първо към Организацията за забрана на химическите оръжия, а потърси интернационализация на проблема и не предостави проби на руската страна.

Израел проведе военновъздушни атаки срещу обекти в съседна страна. А Тереза Мей след лучая "Скрипал" веднага отправи заплахи, че ще "плени руски подводници" и ако трябва ще нанесе ядрен удар по Русия. Тревожни и налудничави реакции на държавници, разполагащи с ядрено оръжие, което не може да не тревожи международната общност.

За разлика от случая с несъществуваща химическа атака в сирийската Дума и ракетните удари от коалиция от три държави, при което европейските страни демонстрираха солидарност, макар и в различна степен, разделени на 4 групи, то по отношение на споразумението с Иран те не застанаха на страната на САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Поне за страните подписали споразумението с Иран - Русия, Китай, Великобритания, Франция, Германия, засега това е сигурно. Френският президент и германският канцлер обясниха на Тръмп, че е "по-добре да имат не съвсем перфектно споразумение с Иран, отколкото да нямат никакво". Докато САЩ, Израел и Саудитска Арабия са убедени, че е "по-добре със санкции да държат Иран трайно в ъгъла". Опитът да се аргументира такава позиция и с постигнатото примирие между Северна и Южна Корея и обявена "денуклеаризация" е несполучлив, защото Иран не разполага с ядрено оръжие, за да преговаря от позиция на ядрена сила. Освен това на Корейския полуостров военната опция въобще е немислима, защото за това има 25 млн причини, колкото са жителите на Сеул, както писа "Вашингтон поуст" още преди една година, докато в Близкия Изток е търсена и преследва стратегически цели.

Представата на Тръмп, че със санкции постига крайна цел е измамна- напротив, така ще отвори вратата към голяма война в региона.

Когато наблюдателите изразяваха необяснимо учудване от внезапното сближаване на Северна и Южна Корея, което се дължеше най-вече на влиянието на Китай, забравиха може би да си спомнят, че малко преди това на посещение там бе шефа на ЦРУ и сегашен външен министър на САЩ Майк Помпео и че Северна Корея и Иран имаха сътрудничество в ракетостроенето, което прави логично предположението, че е постигната евентуално сделка за прекратяване на корейска подкрепа за Техеран. В противен случай би било необяснимо САЩ да допуснат такива условия между двете Кореи, защото едно бъдещо обединение под каквато и да е форма и пълна "денуклеаризация" противоречи на американските интереси в района.

Единственият сериозен мотив, с който би могло да се търси солидарност с европейските страни, е недопускането наистина на придобиване на ядрено оръжие от недемократична и авторитарна държава, защото ще я последват и други страни в региона като Саудитска Арабия и Турция, които са заявили амбиции в тази насока. Но Иран не е дал повод за обвинение, че не спазва споразумението от 2015 г.

Критиките на САЩ към него се свеждат до това, че то е валидно само до 2025 г., че не обхваща и ракетната програма на Иран и че не допринася за намаляването на влиянието на Иран в региона. Освен огромният риск от дестабилизация, провалянето на споразумението ще доведе и до нарушаване на големи икономически интереси на европейските страни с Иран, до повишаване цените на петрола, до оправдаване нахлуването и със сухопътни сили в Сирия от формиращата се в момента от Саудитска Арабия 40 000-на армия от арабски военни сили и прекрояване на сирийската територия и т.н.

Не чухме нито дума от европейските лидери за един изключително важен факт: обрата в досега валидната доктрина на Иран, който и трябвало да бъде изложен пред Тръмп като довод за отказ от проваляне на Споразумението. На 27 април т.г. иранският министър на външните работи заяви "Ние искаме един силен регион.

Това, което не искаме е, да бъдем самостоятелен властелин в региона". Това е много различно от обявената от Иран в 25 годишния план 1996-2021 г. амбиция да бъде "първа сила в региона". А именно тя предизвика тогава безпокойството във всички съседи и въоръжаването им от външни сили като САЩ. На последната ежегодна среща по Европейска сигурност в Мюнхен през февруари т.г. Иран заяви стремежа си към "една нова система за колективна сигурност в Близкия Изток".

Това бяха нови и в известна степен сензационни нотки в иранската външнополитическа реторика отправени и към европейските страни. ЕС би имал исторически шанс да формира нова близкоизточна политика, алтернативна на сегашния провоенен курс във воюващ от 40 г. регион, дал досега над 2 млн жертви. Всички досегашни конфликти - сирийски, кюрдски, израелско-палестински, милитаризация на региона и др. биха могли да се вкарат в рамката на една концепция за обща сигурност и икономическо сътрудничество и възстановяване, от което ще имат полза не само страните от Близкия Изток, но и от Европа, която би била застрашена от нови бежански потоци, ако се разпали голяма война. Иран би имал безспорно своята роля със стратегическото си положение и богати ресурси.

Възможно е такава стратегия да изглежда малко утопична, но тя не само се коментира вече в Западна Европа, но по нея има и кокретни предложения, за съжаление повече на академично ниво.

Подготовката на изпълнението на такава стратегия би могла да включва:

▪ Искането на президента Доналд Тръмп за ограничаване обхвата на иранските ракети да се разшири за всички страни, включително и Израел и Саудитска Арабия и по-нататък послужи като модел за ограничаване на всички оръжейни системи в региона;

▪ Създаване на обща комисия от желаещи страни от региона и от ЕС за въвеждане на общи мерки за предотвратяване на бежански потоци към Европа;

▪ Изготвяне на предложение за взаимен пакт за ненападение от всички държави в региона;

▪ Подготовка на практически мерки за създаване на структура за обща сигурност и икономическо и културно сътрудничество;

▪ Възстановяване усилията за предлаганата от ООН зона свободна от оръжия за масово поразяване и свързване на конференциите по Сирия в Женева и в Астана в разките на предлаганата структура за обща сигурност за целия регион.

За съжаление, нищо от тези добри препоръки няма да се случи. Гласът на разума не винаги стига до нечии слух. Скоро събитията ще подложат на тест досегашните позиции на някои европейски страни като Германия относно заявената защита "винаги и без ограничения" на екзистенциалното право на Израел, който подготвя военен удар срещу Иран.

Вярно е, че ден след презентацията си премиерът Нетаняху заяви, че не иска война, но Иран е този, който я предизвиква, макар че през последните 100 години не е известно Техеран да е водил завоевателни войни.

А Кнестът вече е одобрил закон, според който премиерът и министърът на отбраната могат да обявят война.

ИЗБРАНО