Въпросът на въпросите в един военно-политически съюз, въпросът, който докосва самата сърцевина на НАТО: Ще се притечем ли на помощ на някого от съюзниците, в случай че бъде нападнат - примерно от Русия?
В допитване на института "Пю", проведено в 16 страни-членки на Алианса, на този въпрос с "да" отговарят малцинството анкетирани. А повече от половината не желаят "тяхната" страна да защитава нападнатия съюзник.
В Европа изключение правят Нидерландия и Обединеното кралство. Там хората взимат на сериозно задължението да защитиш съюзника, формулирано в член 5 от Атлантическия договор. Очевидно британците правят разлика между ЕС и НАТО, чието значение нараства след Брекзита.
През последните години подкрепата за НАТО тъй или иначе спада и в този смисъл резултатите от това допитване очертават една не особено радостна картина. Западът, тоест Атлантическият съюз, трябва да се справя с предизвикателства от какви ли не посоки, докато определени вътрешни сили го разяждат.
Готовността да се защитаваме взаимно чезне - и в този смисъл задължението по член 5 губи стойност. Но в същото време мнозинството от анкетираните смятат за разбираемо от само себе си, че САЩ ще подкрепи всяка една страна-членка, която бъде нападната от Русия.
Така възниква една опасна асиметрия, произтичаща тъкмо от убеждението, че можеш да се возиш гратис. Чудно ли е тогава, че в Америка продължава да расте огорчението спрямо европейците, на които, както смятат американците, вече не може да се разчита?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}