Русия продължава офанзивата си в Източна Украйна като по данни на американското разузнаване президентът Владимир Путин не се е отказал от амбициите си да превземе по-голяма част от страната.

Складове с хуманитарна помощ са били унищожени при ракетен удар в близост до град Лисичанск в Луганска област, съобщи ръководителят на областната администрация Серхий Хайдай. Хангарите са почти напълно разрушени, но няма пострадали. В Лисичанск, който е последният град в областта под украински контрол, боевете се водят сграда за сграда, подчерта Гайдай.

Руските сили са ударили отново Харков с ракети, съобщи Униан. Според местни жители е имало около 6 взрива.

Запорожката областна администрация съобщи, че в резултат на руски обстрел е повреден магистрален газопровод. Това оставя без газ градове като Мелитопол и Енергодар, както и много други населени места в областта.

А в късното си видеообръщение украинският президент Володимир Зеленски коментира ракетните удари в град Николаев. Зеленски каза, че по града през вчерашния ден са пуснати 10 ракети и всички те са били по граждански цели. По думите му това доказва, че натискът върху Русия е недостатъчен.

Украинският президент призна, че украинската армия се намира в много трудна ситуация в Донбас. Той уточни, че става въпрос за районите на градовете Лисичанск, Авдеевка, Артемовск (Бахмут). "Ситуацията там остава много трудна и много тежка", каза украинският държавен глава във видеообръщение в Telegram.

Украински източници съобщиха, че руските власти може би се готвят да анексират области в Южна Украйна като "Таврийска губерния" и че руските власти създават условия за анексиране чрез подготовка на референдум в окупираните области. За това предупредиха от Института за изследване на войната.

Според сценария за Таврийска губерния левият бряг на Херсонска област и част от Запорожка област ще бъдат директно присъединени към Руската федерация, вероятно като едно цяло.

Американското разузнаване: Руските сили са физически и морално изтощени

От американското разузнаване обаче считат, че руските войски са способни единствено на бавни териториални придобивки, защото са изключително отслабени в битките.

Това означава, че войната може да продължи дълго време, казва директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс. Според нея Путин все още има същите цели като тези в началото на конфликта. Но според нея Русия едва ли ще постигне тази цел скоро.

"Виждаме разрив между краткосрочните военни цели на Путин в тази област и военния капацитет на Путин - един вид несъответствие между неговите амбиции и това, което военните могат да постигнат", посочи тя на пресконференция.

В първите си публични коментари от май насам относно оценката на американското разузнаване за войната Хейнс посочи, че руската инвазия ще продължи дълго и "картината остава доста мрачна". Американското разузнаване вижда три сценария за хода на войната. Най-вероятният е бавно движещ се конфликт с Русия, която постига "постепенни печалби, без пробив". Другите, по-малко вероятни възможности, включват голям руски пробив или стабилизиране на фронтовата линия, като Украйна постига малки печалби. Това може да означава, че Москва става все по-зависима от "асиметрични инструменти", за да се насочи към своите врагове; включително кибератаки, усилия за контрол на енергийните ресурси и дори ядрените оръжия, предават от BBC.

Коментарите на Хейнс дойдоха в сряда, след като лидерите на НАТО обещаха да застанат зад Украйна толкова дълго, колкото е необходимо - засилвайки военното си присъствие в Европа. Освен това те официално поканиха Швеция и Финландия да се присъединят към Алианса. В отговор на възможността двете скандинавски страни да станат членове на НАТО, Путин обвини военния алианс в умишлено ескалация на напрежението.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече това най-големият "ремонт" на Алианса от Студената война, като президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че НАТО ще бъде "укрепено във всички посоки".

Междувременно правителството на Обединеното кралство трябва да предостави още 1 милиард британски лири (1,2 милиарда долара) военна помощ на Украйна, което е почти удвояване на подкрепата му досега. Само САЩ са предоставили повече военна помощ на Украйна, отколкото Обединеното кралство.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски каза, че страната му се нуждае от около 5 милиарда долара (4,12 милиарда британски лири) на месец, за да финансира войната срещу Русия.

Според Путин специалната военна операция върви по план

Руската специална военна операция в Украйна върви по план и няма нужда да се преследват крайни срокове за прекратяването й, заяви руският президент Владимир Путин след края на посещението си в Ашхабад, цитиран от ТАСС.

Той посочи, че целта на операцията е да освободи Донбас, да защити хората, живеещи там, и "да създаде условия, които да гарантират сигурността на самата Русия".

"Работата протича спокойно и ритмично. Войските напредват и достигат крайните точки, които са поставени като цел на определен етап от военната задача. Всичко върви по план", подчерта Путин.

Запитан за евентуален краен срок за приключване на операцията, руският президент заяви: "Няма нужда да говорим за някакви срокове. Никога не говоря за това, тъй като това е животът и това са реални неща. Не е редно да се гонят никакви срокове".

"Това има връзка с интензивността на бойните действия, която е пряко свързана с потенциални жертви, и трябва да мислим преди всичко за защитата на живота на нашите момчета", изтъкна президентът.

Путин посочи и че Западът използва Украйна като инструмент за постигане на собствените си цели и за осъществяване на своите имперски амбиции.

Блокадата на Калининград може да доведе до въоръжен конфликт

Междувременно руски депутат предупреди, че отказът на Литва да позволи преминаването на някои стоки, които са обект на европейски санкции, към руския балтийски ексклав Калининград "това може да доведе до въоръжен конфликт"

"Руската държава трябва да защитава своята територия и да гарантира нейната сигурност", заяви Владимир Джабаров, член на Съвета на федерация (горната камара на руския парламент) и допълни: "Ако видим, че дадена заплаха за нашата сигурност е свързана с териториална загуба, ние със сигурност ще предприемем крайни мерки и нищо няма да ни спре".

Изявлението на Джабаров последва предупреждението на Кремъл, че ще отговори на наложените ограничения на транзита на стоки към Калининградката област. Руският ексклав граничи с членуващите в ЕС и НАТО Полша и Литва, което засилва опасенията за пряка конфронтация между Русия и Алианса.

Литва подчерта, че забраната за транзита на санкционираните руски стоки е част от четвъртия пакет санкции на ЕС, като припомни, че ограниченията се прилагат само за стомана и други метали. Тя отхвърли твърдението на Русия, че забраната за преминаване на тези стоки е блокада, като подчерта, че останалите стоки, както и пътниците, пътуващи с влакове, все още могат да преминават през страната.

Във връзка с европейското решение обаче транзитът на някои други стоки, произведени в Русия ще бъде забранен от юли. Пратките с въглища няма да могат да преминават транзитно от август, а пратките с петрол и производни продукти - съответно от декември.

По-рано този месец секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев, предупреди, че Москва ще отговори с неуточнени мерки, които "ще имат значителни негативни последици за населението на Литва".