Румънските вестници коментират днес предложенията за следващ министър-председател в светлината на резултатите от парламентарните избори, произведени на 6 декември, които изненадващо бяха спечелени от опозиционната Социалдемократическа партия (СДП), педаде БТА.

Лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку заяви, че СДП трябва да поеме властта и да излъчи премиер. Чолаку посочи, че е изпратил на президента Клаус Йоханис екземпляр от конституцията, за да прочете държавният гласа фундаменталния закон на Румъния поне на деня на конституцията, който се отбеляза вчера, пише в. "Адевърул". Предложението на СДП за следващ румънски премиер е изтъкнатият лекар Александру Рафила - ръководител на катедрата по микробиология в Университета по медицина и фармация "Карол Давила" в Букурещ и началник на лабораторията на Националния институт по заразни болести "Матей Балш" в Букурещ. Александру Рафила е и представителят на Румъния в Световната здравна организация.

Вестникът цитира и коментар на бившата кметица на Букурещ Габриела Фиря, която е сред изтъкнатите членове на СДП, за политическата ситуация в Румъния след изборите. Фиря запита какъв сигнал изпраща Румъния към Европа с назначаването на министъра на отбраната Николае Чука за временен премиер. "Насочваме се към военна диктатура ли?", попита бившата кметица.

Информационният сайт "Щир пе сурсе" (Новини от източници) пише, че временният премиер Николае Чука се сблъсква със съпротива в Национално-либералната партия (НЛП). Част от лидерите на НЛП не приемат назначаването на Чука на министър-председателския пост след оставката на досегашния премиер Лудовик Орбан, лидер на НЛП, посочва сайтът.

"Евениментул зилей" информира, че предложението на националистическата партия Алианс за единство на румънците (АЕР), която изненадващо спечели близо девет процента от гласовете на вота в неделя, е Калин Джорджеску. Заместник-председателят на АЕР Дорин Луля заяви вчера, че Калин Джорджеску е румънски патриот, не членува в АЕР, а е известен международен експерт по устойчиво развитие. Луля допълни, че Джорджеску е работил 17 години в системата на ООН, заемайки различни постове в рамките на Програмата на ООН за развитие, Програмата за околна среда и в Бюрото на върховния комисар за правата на човека. Заместник-председателят на АЕР допълни, че Калин Джорджеску е координирал Националната стратегия за устойчиво развитие на Румъния през 1999 г. и 2008 г., и е бил директор на департамента за международните икономически организации в румънското МВнР.

В. "Гъндул" информира какви условия поставя партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), за да влезе в бъдещо дясноцентристко коалиционно правителство заедно с класиралите се на второ и трето място на изборите Национално-либерална партия и Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС (ССР-ПЛЮС).

Сред основните мерки, поискани от партията на етническите унгарци, са защита и подсилване на икономиката и мерки за здравеопазването и образованието, обяви депутатката от ДСУР Розалия Биро. По думите й най-важните приоритети са мерките за отстраняване на последиците от пандемията от Ковид-19, сред които адекватно финансиране на здравеопазването. ДСУР настоява за спешна финансова подкрепа за малките и средните предприятия, отпускане на помощи за безработица, мерки за защита на работното място и други.

Информационният сайт Зиаре се е допитал до мнението на анализатори за вариантите за следващ премиер на Румъния. Според специалиста по политически маркетинг Раду Деликоте единственият жизнеспособен вариант е коалиция между НЛП, ССР-ПЛЮС и ДСУР. Друг възможен вариант, според Деликоте, е "правителство на националното единство", в което да влезе и СДП.

Политическият анализатор Адриан Забава също смята, че тройна коалиция между либералите, реформистите от ССР-ПЛЮС и партията на етническите унгарци, е единственият възможен вариант. Забава допълва, че евентуални нови възможности могат да се появят, ако партия "Народно движение" на бившия президент Траян Бъсеску премине изборния праг от 5 процента за представителство в парламента. Според частичните резултати към момента обаче "Народно движение" е получила под 5 процента от гласовете.