Проф. Йорг Реквате: Германия и Франция са мотор, но само той не е достатъчен за ЕС

Как и защо Макрон и Меркел разшириха Елисейския договор от 1963 година.

10:18 | 26 януари 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 35 1577 Снимка: XINHUA/БТА

"Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи съюза напред." Така историкът проф. Йорг Реквате от университета в Касел коментира препотвърдения договор за приятелство между Берлин и Париж, предаде БНР.

В тронната зала в Аахен, където е коронясан основателят на Свещената Римска империя Карл Велики, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел подписаха нов договор за приятелство. "Тясното сътрудничество между Берлин и Париж е в основата на ЕС", се казва в преамбюла му.

Виж още Макрон и Меркел подписаха нов договор за по-солидна Европа

"Не мразя французите. И как бих могъл - на тях дължа не малка част от образованието си! И изобщо - омразата към дадена нация е странна работа. Ще я намерите само в най-ниските културни слоеве. Там тя избуява. Но има и слоеве в обществото, където тази омраза напълно липсва и където човек се извисява над нациите." Това пише Йохан Волфганг фон Гьоте до близкия си довереник Екерман през 1830 г. Тези размисли добре илюстрират историята на отношенията между Германия и Франция, белязани от жестокостите на не една война.

Виж още Меркел: Париж и Берлин са локомотиви на европейската интеграция

За силата, с която историята може да се превъзмогне, говори Елисейският договор от 1963 г., сложил край на вековна вражда между двете съседни страни. И поставил основата на европейската интеграция. Германия и Франция се обръщат срещу тенденцията на растящ национализъм и залагат на международното сътрудничество. Това е причината Макрон и Меркел да разширят Елисейския договор от 1963 година." Така историкът проф. Реквате необходимостта от подновяване на договора за приятелство между Франция и Германия. За професора по история на Западна Европа и ЕС подписването на договора в Аахен е сигнал към Европа: "Защото днешният свят не светът от 1963-та".

А може би този договор е германският отговор на смелата визия на Еманюел Макрон за Европа, която той разви в прословутата си реч в Сорбоната през есента на 2017 г.?

Проф. Реквате смята, че Аахенският договор е по-скоро намек за това какво мисли Германия по предложенията на Макрон.

"Детайлите в предложенията на Еманюел Макрон за укрепване на ЕС издават един типично френски подход, а именно засилване на централизираното управление. В това няма нищо изненадващо - френската традиция повелява повече правомощия за централната власт. Тази традиция обаче се сблъсква с традицията в Германия, която е изградена на федеративен принцип. Така че подписаният договор в Аахен всъщност намеква за отговора на Берлин, който е съгласен, че интеграцията в ЕС трябва да се засили, но не чрез изземване на правомощия и прехвърлянето им към централната власт. Германия смята, че конкретните проблеми трябва да се решават на местно ниво. Това проличава особено ясно от клаузите в договора от Аахен, които се отнасят до укрепването на местната власт в пограничните райони. На местната власт от двете страни на границата се прехвърля отговорността за осъществяването на локални проекти, например в инфраструктурата или пък в образованието."

Виж още Защо източногерманците вярват по-малко в демокрацията

Според проф. Реквате френско-германското партньорство е необходимо, но не е достатъчно.

"Необходимо е, защото ЕС едва ли може да реши каквото и да било без тези две държави, или по-точно срещу тези две държави. Нека обаче не забравяме, че Германия и Франция са много различни и имат различен подход към много теми. Стана дума за централизираната власт във Франция и федералния принцип в Германия. Различия във вижданията има и в икономическата политика. Именно заради това консултациите между Париж и Берлин са така необходими. Когато тези толкова различни държави стигнат до едно мнение, може да се предполага, че и в рамките на ЕС компромисът е възможен. Така че Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи ЕС напред."

Виж още Макрон откри "големия дебат" с народа

В Източна Европа се забелязва известен страх от заформящия се европейски авангард. Споделяте ли тези опасения, проф. Реквате?

"Може би трябва да се върнем малко назад в историята, за да обясним причината за тези страхове, при това не само в Източна Европа. Този отново избуяващ национализъм се дължи на историческото наследство на Варшавския договор. След падането на Берлинската стена бившите комунистически държави изпитват остра нужда да вземат съдбата си в свои ръце и да не са повече под чуждо попечителство. Според мен това е обяснението, защо след първоначалната еуфория от членството в ЕС в Източна Европа се възроди идеята за самостоятелност и силна национална държава, която да се противопостави на брюкселската администрация. А бюрокрацията на Брюксел се оприличава на до болка познатия чужд диктат от Москва от годините на комунизма."

Проф. Реквата каза още, че това усещане на източноевропейците е напълно сравнимо с онова, което доведе британците до Брекзит. През всичките години на своето членство в ЕС Великобритания винаги е възприемала Брюксел като чужда сила, която диктува политиката на Лондон. На острова винаги е важала максимата: "Взимаме, каквото можем и не се оставяме да ни водят за носа." На това усещане се дължат всички изключения от правилата на ЕС, които Обединеното кралство е успяло да договори за себе си, вместо да се опитва да работи за общата кауза - силен ЕС.

"Според мен източноевропейците трябва да повярват в проекта Европейски съюз и да работят за това чрез силен ЕС да изградят силни държави. В един силен ЕС те ще могат да задават дневния ред, като същевременно трябва да бъдат възприемани като сериозен и надежден партньор. Просто европейското обединение и националните интереси не са взаимоизключващи се величини, а напротив - те се допълват", смята германският историк.

ИЗБРАНО