Преди век двама британци за първи път прелитат над Атлантическия океан (снимки)

Капитан Джон Алкок и лейтенант Артър Браун поставят началото на презокеанския въздушен транспорт

08:31 | 15 юни 2019 | Автор : Надежда Христова 14 4737 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Когато бъде зададен въпросът: "Кой първи е прелетял над Атлантическия океан?", вероятно мнозина биха отговорили моментално: "Чарлз Линдберг". Това обаче съвсем не е така.

Цели 8 години преди американския пилот да прелети от Ню Йорк до Париж без кацане, двама британски военни записват имената си в историята, като осъществяват първия трансатлантически полет. Това са капитан Джон Алкок и лейтенант Артър Браун. На 15 юни 1919 година, след 16 часа и 27 минути във въздуха, двамата кацат в Ирландия.

Embed from Getty Images

Състезание за 10 000 лири

Всъщност всичко започва през 1913 година, когато собственикът на в. "Дейли Мейл" предлага награда от 10 000 лири за тези, които прелетят над Атлантическия океан без кацане за по-малко от 72 часа. Примамливата оферта остава неспечелена шест години. Няколко седмици преди полета на Алкок и Браун, други два екипажа се опитват да грабнат наградата. Първият самолет обаче пада в океана, а пилотите са спасени. Вторият пък се разбива още при излитането.

Вижте снимки

На 14 юни 1919 г. Алкок и Браун излитат от канадската провинция Нюфаундленд на път към Стария континент с бомбардировача на фирмата "Викерс" - Vickers F.B.27A Vimy. От самолета обаче е свалено военното оборудване, а 26-годишният Алкок и 32-годишният Браун са екипирани като за арктическа експедиция за полета над студените води на Северния Атлантик.

Дължината на самолета е 13 метра. Той е оборудван с два 12-цилиндрови двигателя на "Ролс-Ройс" с мощност от по 350 конски сили. Както всички самолети на "Викерс", машината била направена от дърво, като максималната й скорост била 160 км/ч, а максималната височина на полет - 2100 метра. Резервоарът побирал 4000 литра гориво, достатъчно за изминаване на 4000 километра.

Embed from Getty Images

"Много пъти сдържах дъха си от страх, че ще се ударим в някой покрив или в короната на някое дърво", пише Браун в книгата си "Да прелетиш над Атлантика за 16 часа", издадена през 1920 година.

Полет на сляпо

След излитането от Нюфаундленд, двамата британски пилоти губят радиовръзка. Тежка мъгла се спуска около самолета, а двигателите започват да се обледеняват заради силна градушка. На няколко пъти Артър Браун излиза от кабината и по крилата стига първо до единия, а след това до другия двигател, за да ги почисти от леда с нож. През това време Алкок трябва да пилотира много внимателно, за да не падне приятелят му в ледените води на океана.

Джон Алкок и Артър Браун излитат от Нюфаундленд

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Това беше ужасно пътуване. Не видяхме нито един кораб или лодка, нямахме и радиовръзка. Летяхме на сляпо и се надявахме да видим земя. Когато в утрото на 15 юни видяхме твърда земя пред нас - чувството бе неописуемо", пише още 32-годишният Браун.

Кацане в Ирландия

В 8.25 часа на 15 юни Джон Алкок забелязва удобно за кацане място недалеч от град Клифдън в ирландското графство Голуей. Когато самолетът се приземява, колелата потъват, а носът на машината се забива. Оказва се, че двамата британци са се приземили в блато. Бомбардировачът е повреден, но Алкок и Браун са невредими.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Двамата са посрещнати като национални герои в Дъблин и Лондон. Получават наградата си от 10 000 лири лично от Уинстън Чърчил, който по това време е министър на авиацията. От "Дейли мейл" организират невероятно тържество в ресторант "Савой", като на гостите са поднесени специалните приготвените за случая блюда "Поширани яйца Алкок" и "Пролетно пиле ала Викерс Вими". Самолетът, с който двамата прелитат над Атлантическия океан, пък е изложен в Лондонския музей на науката, където може да бъде видян и днес.

По-късно крал Джордж V удостоява Алкок и Браун с рицарски звания.

Embed from Getty Images

Само шест месеца след най-голямото постижение в живота си, Джон Алкок се разбива с новия самолет на "Викерс" край град Руан във Франция и загива на място.

Артър Браун продължава да работи, но повече никога не лети. Умира на 62-годишна възраст на 4 октомври 1948 година.

През 1964 година на лондонското летище е поставен паметник на Алкок и Браун по случай 35-ата годишнина от историческия им полет.