Подборът на думи на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, който реши да използва "честен посредник и ЕС" в едно и също изречение по време на пресконферемцията на 7 юли с Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, показа ясно скъсване с десетилетната турска политика, пише в. "Хюриет дейли нюз" в анализ Барчън Йинанч, цитиран от БТА

Изтъквайки, че Турция е отворена за диалог, Чавушоглу намекна, че ЕС може да поеме ролята на честен посредник в разрешаването на източносредиземноморската безпътица. Чавушоглу заяви, че ЕС може да изиграе определена роля в намирането на начин за подялба на приходите от природните ресурси край остров Кипър, така че да гарантира правата и на кипърските турци.

От самото начало, когато гръцки Кипър се присъедини, за Турция ЕС е една пристрастна институция. Посредническите усилия на съюза в Кипър винаги са били отхвърляни от Турция, а блокът бе приет единствено като наблюдател на многостранните мирни преговори под егидата на ООН.

Завоят на 180 градуса на Турция по отношение на ЕС по въпроси, отнасящи се до Кипър, би следвало да бъде разчетен като жест на добра воля. А когато Германия се намеси, за да намали напрежението с друга членка на ЕС - Гърция, Турция отново отговори, като преустанови сондажните дейности в Източно Средиземно море, за да даде шанс на дипломатическите преговори, които да се занимаят с турско-гръцките разногласия по морските въпроси в Егейско и Източно Средиземно море.

В момента Германия не само посредничи между Гърция, гръцки Кипър и Турция, но се е нагърбила с подобна роля и в рамките на ЕС. Това е не само поради факта, че тя пое председателството на 27-членния блок, но и заради политическото й влияние сред страните членки.

Работата на германския канцлер Ангела Меркел е затруднена заради позицията на Франция срещу Турция. Меркел и френският й колега Еманюел Макрон открито признаха, че не са на едно мнение за подхода към Турция. Франция е явно обезпокоена от факта, че политиките й в Сирия и Либия бият на камък заради Турция. Тя е подразнена и от турските действия спрямо мюсюлмански общности във Франция.

Подкрепяйки Гърция и опитвайки се да мобилизира подкрепа в ЕС, Макрон изглежда иска да даде урок на Турция в Източното Средиземноморие.

Франция участва във военно учение от 26 август до днес заедно с Гърция, гръцки Кипър и Италия в Източното Средиземноморие. Тя настоява също така за санкции за Турция на срещата на външните министри в Берлин /на 27 и 28 август/.

Към момента изглежда Макрон не получава пълна подкрепа от други средиземноморски държави като Италия и Испания. Рим по-специално играе двойна игра. Италианският енергиен гигант ЕНИ има интереси в природните ресурси в региона, но с падането на цените на петрола и природния газ и икономическите трудности, влошени от коронавирусната пандемия, сегашните икономически отношения на Италия с Турция може да натежат повече от потенциалните придобивки от Източно Средиземно море.

Макар че може да изглежда, че Италия подкрепя Гърция, присъединявайки се към военното учение, тя прави увертюри и на Турция, като възразява срещу санкциите на ЕС. Италианските интереси в Либия се сблъскват с тези на Франция, тъй като те подкрепят противникови лагери в страната. Освен това тя е може би притеснена от амбицията на Макрон да поеме лидерската роля в ЕС след оттеглянето на Меркел от политиката следващата година. Това е тревожно и за Испания, чиито икономически връзки с Турция я карат да не подкрепя особено агресивния подход на Макрон.

Меркел от друга страна е критикувана от някои в Европа, че отстъпва пред един все по-авторитарен режим, както те смятат, и следователно, че отстъпва от демократичните ценности на ЕС.

Германският канцлер обаче, която, за разлика от Макрон, от 15 години знае добре как да подхожда към Турция, е натрупала познания за рефлексите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган във времена на криза. Нейният опит за напрежението с Турция диктува подход, който включва смесени похвати под вида на явен морков и прикрита тояга. При двустранни кризи тя никога не е влизала в открита конфронтация или война на думи с Ердоган въпреки откритите вербални нападки на втория по тънките струни на германското общество, като например обвинения в неонацизъм. Това е отчасти поради факта, че тя не се е стремяла да спечели обществено одобрение чрез популистка политика, като напада директно лидер, който не е харесван от избирателите й, и отчасти защото е била наясно, че националните интереси на Германия ще бъдат по-добре обслужени, като се избегне явното унижаване на правителство, което ще се възползва от една смущаваща ситуация, без значение под каква форма, за да консолидира избирателите си.

Но вече за много европейски лидери - с изключение на Макрон - стана ясно, че Ердоган се храни от антизападните настроения. Макрон изглежда мисли, че една открита конфронтация между Турция и Европа, която би могла да има неприятни последствия, може да струва на Анкара вътрешна подкрепа.

Изявлението на Ердоган на 26 август - деня, когато започна военното учение на четирите държави, че Турция е готова да плати всяка цена в сегашната криза, не е празна реторика, понеже той няма да капитулира, а ще се опита да спечели от евентуален горещ сблъсък с европейските държави, обединявайки дори опозицията зад себе си.