Между диалог с Москва и по-твърда евроантлантическа линия. Чуждата преса за вота в България
Българите избират между кандидати с различен подход към войната в Украйна и към това доколко страната трябва да се доближава до Русия, пишат медиите
Чуйте статията:
Западната преса описва днешните президентски избори в България като много повече от рутинен вот за предимно церемониален пост. Те ги представят като тест за посоката на страната между диалог с Москва и по-твърда евроатлантическа линия, на фона на ударите с дронове в Черно море, икономическата криза и политическата нестабилност.
Германските медии поставят акцента върху геополитическото значение на избора. Българите избират между кандидати с различен подход към войната в Украйна и към това доколко страната трябва да се доближава до Москва, пише Дойче Веле. Според изданието атаките с дронове срещу кораби край българския бряг са направили конфликта осезаем за бившата съветска сателитна държава.
Немските публикации представят Илияна Йотова като водеща с около 41-47%, а Андрей Гюров — като основен неин конкурент с 28-31%. Дойче Веле отбелязва, че Йотова се застъпва за диалог с Москва като път към мир в Украйна и се противопоставя на военна помощ за Киев, докато Гюров е открит критик на външната политика на Радев и подкрепя силните евроатлантически връзки на България. Подчертава се, че Йотова е подкрепена от Радев, който е описван като застъпник на диалога с Москва. Медиите очакват балотаж на 1 ноември, като виждат в Йотова и Гюров почти сигурните участници във втория тур.
АФП представя кампанията като доминирана от икономическите затруднения и от разрастването на военните действия в Черно море. Агенцията посочва, че скорошните атаки с дронове срещу търговски кораби край българския бряг са засилили безпокойството в ЕС и НАТО и са накарали правителството да потърси помощ от съюзниците за укрепване на морската сигурност. Агенцията очаква балотаж между Йотова, подкрепяна от партията на Радев, и Гюров, подкрепян от прозападната опозиция. Според АФП това е първият голям политически тест за "настроената приятелски към Москва" партия "Прогресивна България" на Радев след победата ѝ на парламентарните избори през април, като кампанията е представена като сблъсък между тревогата за сигурността, инфлацията, скъпата енергия и нуждата от политическа стабилност.
Ройтерс поставя изборите директно в контекста на войната: според агенцията българите гласуват, докато руско-украинската война се разпростира към водите край българското Черноморие. Ройтерс припомня, че серия удари с дронове по търговски съдове вероятно са убили около двайсетина чуждестранни моряци, което е предизвикало международно осъждане и опасения за разрастването на конфликта.
Британската агенция описва Гюров като кандидат, подкрепян от прозападни и реформистки партии, с дългогодишна подкрепа за Украйна, като се припомня, че той е подписал споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Киев като служебен премиер. Йотова, от своя страна, е представена като наследница на политическата линия на Радев, като двамата призовават за дипломатически край на войната.
Ройтерс цитира анкета на "Алфа Рисърч", според която Йотова ще спечели 41%, а Гюров — 28%. Агенцията отбелязва, че при липса на абсолютно мнозинство балотажът ще бъде на 1 ноември, и добавя, че победа на Йотова би я направила първата избрана жена президент на България.
Американските медии представят кампанията като фокусирана върху войната в Украйна, нарастващите цени на енергията и икономическите трудности. АП подчертава, че много семейства, особено в селските райони, трудно свързват двата края, а инфлацията и енергийните цени са сред главните теми на кандидатите.
АП описва Йотова като действащ президент, подкрепян от партията на Радев, а Гюров — като бивш служебен премиер, издигнат от прозападната опозиция.
Американската агенция също така подчертава, че въпреки че президентската длъжност е до голяма степен церемониална, държавният глава може да назначава служебни правителства при политическа криза, той е върховен главнокомандващ и може да налага вето законодателство. Това прави изборите важни за управлението.
Медиите на Балканите гледат на българския президентски вот като на част от по-широк регионален сблъсък между проевропейски и проруски политически сили. Те подчертават особено силно, че изборът е тест за властта на Румен Радев и че евентуална победа на Илияна Йотова би затвърдила нейния и на Радев контрол върху държавното управление.
Balkan Insight представя Йотова като "скептична към Украйна" действащ президент, която води в социологическите допитвания. Изданието описва Гюров като реформистки банкер, бивш служебен премиер и основен неин опонент, подкрепян от прозападната опозиция.
Изборът всъщност е тест за политическия контрол на Радев: ако Йотова спечели пълен мандат, премиерът и неговата "Прогресивна България" ще получат значително по-силна политическа позиция, пише изданието, като припомня, че Йотова обещава да възстанови дипломатическите канали с Русия, докато Гюров е про-ЕС и западно ориентиран кандидат.
Balkan Insight прогнозира, че гласовете на избиратели, подкрепящи различни русофилски кандидати в първия тур, биха могли да се прелеят към Йотова във втория, ако тя се изправи срещу Гюров. Според изданието тя се опира на "Прогресивна България" и Българската социалистическа партия, докато Гюров се подкрепя от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
Сръбската агенция Beta представя изборите като почти сигурна надпревара в два тура, и пише, че победителят вероятно ще стане ясен едва във втория тур, в който трябва да влязат действащата държавна глава Илияна Йотова и икономистът Андрей Гюров.
Сръбският акцент е по-описателен и по-малко идеологизиран: акцентира се върху факта, че изборите съвпадат с предсрочните парламентарни избори в Сърбия, което прави деня регионално важен.
Румънските медии подчертават, че рекордните 27 кандидати правят балотажа на 1 ноември почти сигурен. Agerpres, позовавайки се на АФП, поставя акцент върху опасенията за сигурността след атаките в Черно море и върху разделението по войната в Украйна. Румънските медии представят Йотова като привърженичка на диалога с Москва и противница на военна помощ за Украйна, а Гюров — като бивш служебен премиер, подкрепян от прозападната опозиция.
България се разглежда като важен съсед и член на ЕС и НАТО, затова промяната на политическия ѝ курс се разглежда като потенциално важна за регионалната сигурност.
Турската агенция Anadolu представя вота като тест за геополитическата посока на България. Тя описва надпреварата като практически сведена до двубой между Йотова и Гюров и очаква балотаж на 1 ноември. Anadolu цитира анкета на Gallup International, според която Йотова води с 44,9% срещу 24,8% за Гюров. Турският акцент е върху това, че изборът ще покаже доколко България ще се доближава до Москва или ще запази по-твърда западна ориентация.
Руската преса представя изборите преди всичко като избор под знака на последиците от руско-украинския конфликт и на атаките с дронове в Черно море, докато украинските медии ги описват като избор между кандидатка, която иска да ограничи военната подкрепа за Украйна, и прозападен опонент. И в двата случая Йотова е посочена като фаворит, а Гюров — като единствения реален конкурент.
Според "Комерсант" ключовият акцент е недоволството на част от българите от "слабата реакция на властите" срещу атаките с дронове в Черно море. Според изданието точно това недоволство увеличава популярността на Гюров, който е представен като независим политик, икономист и бивш служебен премиер.
Руската гледна точка в случая е по-скоро за вътрешното недоволство и за сигурността в Черно море, отколкото за идеологическо противопоставяне "Русия срещу Запада".
ТАСС представя същата основна картина, но с повече внимание към избирателната активност и балотажа. Агенцията пише, че според социолозите никой няма да спечели в първия тур, защото очакваният вот е около 40%, а за валидна победа от първи тур е необходима активност от поне 50%.
Украинските медии поставят изборите изрично в контекста на "войната на Русия срещу Украйна". DW Україна пише, че главната битка е между Йотова и Гюров и подчертава, че Йотова се противопоставя на по-нататъшната военна подкрепа за Киев.
Украинските медии са по-критични към Йотова от западните: те наблягат върху позицията ѝ срещу военната помощ за Украйна и представят Гюров като по-ясния прозападен избор. В същото време те не отричат, че той изостава значително в анкетите.
НАЙ
"Разчисти опасните": Силен вятър помете дървета, покриви и огради в София (снимки/видео)
Путин отговори с виц на искането на САЩ Европа да участва в преговорите за Украйна
Ураганен вятър откърти изолации, спря тока и блокира влакове в Северозапада (снимки/видео)
Съдът оправда Лютви Местан, осъди условно бащата на загиналото бебе
Борисов: България не е бащиния нито на правителството, нито на "Кауфланд"
Зеленски след среща с Уиткоф и Къшнър: Европейците ще участват в преговорите
Борисов: Някой от олигарсите на Радев се е огледал в имотите на веригите и ги гони
Борисов: България не е бащиния нито на правителството, нито на "Кауфланд"
България е подкрепила с резерви декларацията от Дъблин за европейската сигурност и мира в Украйна
Путин отговори с виц на искането на САЩ Европа да участва в преговорите за Украйна