В Южнокитайско море, е бил направен успешен сондаж и добив от океанския шелф на значителни количества природен газ от т. нар. "горещ лед" - около 16 000 кубически метра дневно.
Тази субстанция се състои от съединения на метан и вода, наречени метанхидрати.

Те наподобяват ледена каша, която е устойчива при комбинация от високи налягания и сравнително ниски температури, съответно такива от порядъка на двеста атмосфери и до 2-3 градуса над нулата.

При падане на налягането, което става с изнасянето и към повърхността или повишаване на температурата, тя се разгражда на вода  и  метан, т.е природен газ като този в тръбопроводите. От един кубически метър водно-метанов лед се получават 164 кубически метра природен газ.

Именно този процес е препъни-камъкът при опитите за намиране на технология за промишлен добив на газ от този източник.

Въпреки това, през последното десетилетие интензивни изследвания в тази насока се правят в САЩ, но най-вече в Япония  и Китай, които са критично зависими от импорта на нефт и газ.

При успех, това би решило енергийните проблеми на човечеството за доста дълъг период напред.

Работата е там, че запасите на метанхидрати в шелфовите зони са наистина огромни.
Те са два пъти по-големи от всички доказани запаси по целия свят от въглища, нефт и  газ едновременно.
В този смисъл, ако се намери работеща и достатъчно евтина технология за добив на газ от метанхидрати, заедно със запасите в момента на конвенционални  фосилни източници, които са достатъчни за 100-150 години напред, биха удвоили този срок.

Сериозният проблем е голямата опасност за екологията.
Самите метанхидрати в консервиран вид са безопасни, а при добива и изгарянето им ще се получава само вода  и въглероден двуокис.
Опасността идва от факта, че няма гаранции за липса на дестабилизация на големи количества от дънните метанови съединения, които при повишаване само с 2-3 градуса в зоната на добив, биха се разградили и отделили огромни количества метан в атмосферата.
Метанът е над 20 пъти по-силен парников агент от въглеродния двуокис и подобни събития теоретично биха довели до климатична катастрофа.

С този сценарий плашат алармистите от т. нар. "Метанов бомбен взвод", виж статията "През 2026 година Земята ще е твърде гореща за обитаване.".

Според руски коментатори и газови специалисти, китайският успех  е съмнителен и преувеличен.
Подобна технология би била твърде скъпа, а себестойността на 1000 кубически метра от този газ - поне с порядък-два над тази на сегашния конвенционален такъв, от 400 до 1300 долара.
Скепсисът и тревогата на тези коментатори са разбираеми, предвид факта, че реален успех на тази технология би вкарал една конкуренция за сегашните нефто- и газодобивни мощности на Русия.

От друга страна. напредъкът на технологиите е наистина изумителен. Само преди 15 години повечето спецове смятаха добива на шистов нефт и газ за балон, а се оказа, че в момента САЩ добива шистов нефт на себестойност дори 50 долара за барел.
Къде е истината и доколко съобщенията на китайските източници са верни, а опасенията на еколози и алармисти имат основания, предстои да узнаем в следващите години.
Източник: xinhuanet.com