Косово отпразнува днес 20 години от разполагането на силите на НАТО в страната за операция, която помогна за прекратяване на конфликта между сръбските сили и етническите албанци, отнел живота на повече от 10 000 души.

Бившият американски президент Бил Клинтън, бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт и бившият командващ силите на НАТО Уесли Кларк присъстваха на празненствата на площад Скендербег в центъра на Прищина.

Припомняйки си операцията, Олбрайт описа как Клинтън я е събудил през нощта, за да й каже, че самолетите са отлетели за Косово, като заявил: "Ние постъпваме правилно!"

"Направихме го, защото нашата кауза беше справедлива. Никога няма да ви забравим. Бъдещето принадлежи на вас", каза Олбрайт на площада, прекъсната от продължителни аплодисменти, цитирана от Асошиейтед прес и БТА. Присъстващи на церемонията развяха голямо американско знаме и скандираха "САЩ".

На централната демонстрация на площада Скендербег в Прищина, Олбрайт заяви, че е "щастлива, че Косово се освободи" и че "каузата беше праведна".

"Горда съм от това, което направихме заедно. Войната в Косово беше сблъсък с варварските престъпления срещу цивилното население. Най-важното е, че успяхме - каузата ни праведна", заяви Олбрайт. Тя припомни момента, когато казала на президента на САЩ Бил Клинтън, че "за Косово трябва да направи всичко необходимо".

Клинтън на свой ред призова гражданите на Косово "никога да не забравят предизвикателствата", които им предстоят. "Нов вид смелост и търпение са необходими за изграждане на бъдещето", каза Клинтън.

Косовският президент Хашим Тачи удостои Клинтън, Олбрайт и Кларк с Орден на свободата.

Какво празнуват косоварите

Сълзи от радост или от унижение: косовските сърби и албанци пазят жив спомена за 12 юни 1999 г., когато силите на НАТО започнаха да се разполагат в страната, слагайки край на войната, отбелязаха Исмет Хайдари и Таня Вуисич от АФП.

13 юни 1999 г. британски войник от силите на НАТО държи две деца етнически албанци в Прищина

Снимка: AP/БТА

Войната в Косово от 1998-1999 г. приключи със 78-дневна въздушна кампания на НАТО срещу бивша Югославия. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но Белград и някои страни, сред които Русия и Китай, не признават независимостта му и техните отношения остават обтегнати. Косовската независимост е призната от 115 страни, включително България.

"Гардиън" припомня, че интервенцията на НАТО започна с бомбардиране на Сърбия - вторият случай, когато алиансът се ангажира от основаването си през 1949 г. (първият път бе в Босна), отново против сръбските сили. И добавя, че 3500 войници на западния военен съюз продължават да бъдат на територията, на която конфликтът все още не е решен.

Бомбардировките, без мандат от ООН, заставиха сръбските войски да се изтеглят през юни 1999 г. и тогава 50 хиляди войници, водени от британеца Майк Джаксън, влязоха на територията на Косово.

Днес Косово чества 20-ата годишнина от разполагането на силите на НАТО, предвидено в резолюция 1244 на ООН от 10 юни 1999 г. Резолюцията постави Косово под международна защита и сложи край на последната междуетническа война в бивша Югославия.

Конфликтът от 1998 г. между сръбските сили и косовските сепаратистки бойци отне живота на над 13 000 души (от които над 11 000 албанци, 2000 сърби и няколкостотин роми) и над 800 000 косовски албанци бяха струпани в бежански лагери.

Силният човек в Белград Слободан Милошевич се отказа от борбата и нареди на войските си да напуснат южната област, населена предимно с албанци, но смятана от сърбите за тяхна историческа и религиозна люлка. Оттогава, колкото е силно недоверието на сърбите към Запада и конкретно към американците, толкова популярността им сред косовските албанци е огромна, отбелязват двамата автори от АФП.

Почти 10 години след това бе провъзгласена независимостта на Косово, която Русия и Китай продължават да не признават и неотдавна с общи усилия попречиха на Прищина да се присъедини към Интерпол, пише "Гардиън".

От Белград: "Вампирите" се събраха на бал

Отбелязването на 20-ата годишнина от влизането на силите на НАТО на територията на Косово и пристигането по този повод в Прищина на бившия президент на САЩ Бил Клинтън и останалите официални лица от тогавашната американска администрация потвърждават, че "престъпниците се връщат на местопрестъплението", заяви днес директорът на канцеларията за Косово в сръбското правителство Марко Джурич, предаде Танюг.

Мадлин Олбрайт, премиерът на Косово Рамуш Харадинай, Бил Клинтън и президентът Хашим Тачи (крайният вдясно) по време на честванията

Снимка: AP/БТА

Джурич определи тържествата в Прищина днес като "бал на вампирите", като каза: "ако мен питате, това е бал на вампири и според мен престъпниците се връщат на мястото на престъплението - и Уесли Кларк, и Бил Клинтън", каза Джурич.

Пред телевизия Пинк той показа карта, на която се вижда етническата структура в Гниляне и Прищина преди 1999 г. и след това, когато на практика там вече няма сърби.

"Това днес празнуват представители, които казват за себе си, че са представители на демокрацията и борци за човешки права", каза Джурич.

Директорът на службата за Косово в сръбското правителство изтъкна още, че в Косово до юни 1999 г. е имало 372 444 неалбанци, от които над 239 000 сърби, а след интервенцията на НАТО в областта тя е била напусната от 56 процента от представителите на неалбанските общности.

Има ли шанс за сближаване

Косовският вицепремиер Енвер Ходжай заяви, че споразумение с Белград може да бъде постигнато до пролетта на идната година, съобщи Танюг.

На базата на срещите, които имах в предишните няколко седмици, да не навлизам в подробности, очаквам, че диалогът между Косово и Сърбия ще приключи до края на 2019 г. или до март 2020 г. със споразумение за взаимно признаване, заяви Ходжай.

На срещата на лидери от балканския регион с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон в Париж на 1 юли е възможно да се формулира рамка за решаване на косовския проблем, а окончателното предложение би трябвало да бъде съгласувано до края на годината, пише белградският вестник "Блиц", цитиран от Танюг. Ако се стигне до такова решение, посочва вестникът, референдумът за Косово би трябвало да се състои заедно с редовните парламентарни избори през пролетта на идната година. Това потвърждават за "Блиц" няколко източници от дипломатическите среди, посочвайки обаче, че този сценарий е възможен, само ако срещата в Париж се състои.

Белградският в. "Политика" пък коментира предстоящата визита следващия месец на Макрон в Сърбия като знак за желанието на Париж "значително да увеличи своето присъствие в страната". В публикацията, цитирана от Танюг, посещението на Макрон в Белград веднага след националния празник на Франция - Деня на превземането на Бастилията - 14 юли е окачествено като голяма чест.

Френският президент ще бъде на посещение в Сърбия два дни - на 15 и 16 юли, като гост на президента на Сърбия Александър Вучич. Фактът, че става дума за двудневно посещение, свидетелства за желанието на Франция да потвърди и укрепи добрите отношения, включително все по-развитото икономическо сътрудничество и годишен търговски обмен, който достига 1 милиард евро, коментира "Политика".