Косово отбелязва днес навършването на 20 години от разполагането на силите на НАТО КейФОР след продължили 78 дни бомбардировки, които сложиха край на конфликта между сръбските сили за сигурност и етническите албанци в Косово, борещи се за независимост.

Въздушните удари приключиха на 10 юни 1999 г. с подписването на Кумановското споразумение и приемането на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. В тези актове бе предвидено изтеглянето на югославската армия от Косово, където след това бяха разположени международни военни сили.

По повод отбелязването на годишнината в Косово вчера пристигнаха бившият президент на САЩ Бил Клинтън и държавният секретар по време на втория му мандат Мадлин Олбрайт. Двамата се очаква днес да произнесат реч на основното събитие в центъра на Прищина, съобщиха местни медии.

Клинтън и Олбрайт имаха решаваща роля за взимането на решение за операцията на НАТО и за мирното споразумение между Косово и Сърбия след войната.

Бомбардировките на НАТО сложиха край на конфликта от 1998-99 г., който отне живота на над 10 хиляди души.

Краят на войната

Сълзи от радост или от унижение: косовските сърби и албанци пазят жив спомена за 12 юни 1999 г., когато силите на НАТО започнаха да се разполагат в страната, слагайки край на войната, отбелязва Исмет Хайдари и Таня Вуисич от АФП.

Резолюция 1244 на ООН, която бе гласувана два дни по-рано, постави Косово под международна защита и сложи край на последната междуетническа война в бивша Югославия.

Конфликтът от 1998 г. между сръбските сили и косовските сепаратистки бойци отне живота на над 13 000 души /от които над 11 000 албанци, 2000 сърби и няколкостотин роми/ и над 800 000 косовски албанци бяха струпани в бежански лагери.

По-малко от четири години сред края на войните в Босна и Хърватия убийствата на цивилни и етническото прочистване доведоха до западна кампания на бомбардировки, продължила три месеца, без мандат от ООН.

Силният човек в Белград Слободан Милошевич се отказа от борбата и нареди на войските си да напуснат южната област, населена предимно с албанци, но смятана от сърбите за тяхна историческа и религиозна люлка. Оттогава, колкото е силно недоверието на сърбите към Запада и конкретно към американците, толкова популярността им сред косовските албанци е огромна.

Те отново ще изразят в сряда благодарността си към бившия американски президент Бил Клинтън и неговия държавен секретар Мадлин Олбрайт на церемония в Прищина.

Певицата Шпреса Гаши, на 68 години, разказва на АФП как е научила новината за влизането на силите на НАТО в Косово, докато е била в бежански лагер: "Беше радостно, експлозия от емоции", си спомня тя.

"Това беше първият път, когато видях радост сред бежанците от Косово."

Едита Брайшори, 40-годишна фризьорка, си спомня за "най-хубавия ден в живота си" и за албанската музика, носеща се от прозорците след години на културна репресия. "Един прекрасен ден, без нито една сръбска униформа в Прищина", казва Есат Реджепи, на 70 години, който облякъл "най-хубавия си костюм и сложил вратовръзка", за да посрещне западните войски.

Бившият политически затворник Беджет Шала, на 55 години, се върнал вкъщи, следвайки конвой на НАТО. Малко преди Прищина той си спомня, че се разминал със "сръбска колона от цивилни с трактори, които напускаха Косово".

"Някои се връщаха у дома, а други напускаха своя дом. Напълно осъзнавах, че няма да има връщане към миналото, че Косово никога повече няма да бъде под доминацията на Сърбия", каза той.

За косовските сърби, живели тук от столетия, този 12 юни е ден на горчивина и страх, както и на изгнание. По данни на Белград, 200 000 сърби са избрали да напуснат Косово и да избягат в Сърбия.

"Плачех /.../ Гледах как нашата армия се изтегля и идват чужденците", каза Добросав Яковлевич, 73-годишен пенсионер. Според него "Милошевич трябва да бъде обвинен за всичко това", но "албанците получиха всичко, което искаха, а ние загубихме всичко".

Бащата на Йелена Кривокапич, 43-годишна икономистка, поискал от нея да не напуска Митровица, защото с времето ситуацията ще се изясни: "Гледах през прозореца изтеглянето на сръбските войски", си спомня тя.

Славица Йокич, 45-годишна работничка, избягала от южния град Печ: "Хора бяха убивани посред бял ден без те /НАТО/ да си мръднат и малкия пръст", твърди тя.

Но без намесата на сръбските части, например при безредиците през 2004 г. в разделения град Митровица, "никой сърбин не би останал", каза Добросав Яковлевич.

По данни на Белград, около 120 000 сърби все още живеят в Косово, една трета на север и останалите в десетина анклава.

За Джордже Йованович, 46-годишен преподавател от Митровица, присъствието на около 4000 войници от КейФОР остава абсолютно необходимо: "Ако не са тук, ще има нова война".

Отношенията между Прищина и Белград, който не признава обявената през 2008 г. независимост на бившата си област, остават ужасни.