На 19 август 1960 година е извършен първият успешен орбитален полет на живо същество в Космоса. На борда на съветския космически кораб "Спутник-5", прототип на "Восток", обаче не летят космонавти... а кучета. Белка и Стрелка са първите живи същества, които благополучно се връщат на Земята след орбитален полет. Звездната одисея на двете героини на съветската космонавтика прокарва пътя на човека към Космоса.
Белка и Стрелка
Снимка: WikipediaТри години по-рано тяхната посестрима - най-известното куче-космонавт - Лайка, доказва, че да се преживее в орбита е възможно, ставайки първото живо същество, което обикаля Земята в Космоса. Още когато излита на 3 ноември 1957 година обаче, е ясно, че тя пътува с "еднопосочен билет" и няма да оцелее. Тогава все още не са разработени системи за завръщане от орбита. Тя пътува в метален контейнер на борда на "Спутник-2" и умира по време на полета, а той изгаря в атмосферата.
Това обаче е въпрос на време. След нейния полет е създаден специален отряд от 12 кучета космонавти. Те са подбирани по строги критерии - трябва да тежат не повече от 6 кг и да са не по-високи от 35 см, както и да бъдат на възраст между 2 и 6 г. Други изисквания са да светли на цвят, за да може по-лесно да ги наблюдават на мониторите, и дори да изглеждат добре - в случай на успех, се предвижда да бъдат показани пред медиите. Освен това, в отряда са набирани само самки. Причината е прозаична - тоалетната за женските животни е много по-лесна за конструиране.
Кучетата-космонавти преминават няколкомесечни тренировки. В база на Московския институт по медико-биологични изследвания е създаден специален център за подготовката им - там учат четириногите да стоят дългосрочно в кабина с малък обем и в условия на дългосрочна изолация и шум. Обучават ги и да ядат специална храна от автомати, да носят специалните "костюми" с датчици и да използват тоалетната. Въпреки че е планирано полетът да продължи само 24 часа, те са подготвени да издържат до 8 денонощия, като за целта тренират и в центрофуги.
Много важен аспект от обучението е и психологическото напасване на двойките, защото конфликт по време на полета може да провали цялата програма.
Така Белка и Стрелка стават дует. Лидерът е Белка, която е по-податлива на дресировка и с добри лидерски качества. Всъщност двете първоначално се казват Альбина и Маркиза, но командващият РВНС (Российские войска специального назначения) маршал Неделин, който ръководи кучешкия отряд, решава, че тези имена са твърде чуждестранни и те са прекръстени.
В началото Белка и Стрелка са избрани за дублиращ екипаж, а като най-добри кандидати за полета са определени други две кучета - Чайка и Лисичка. Лисичка е любимка на генералния конструктор Сергей Каральов. Така - на 8 юли 1960 година, от космодрума в Байконур излита корабът "Восток" с Чайка и Лисичка на борда. 19 секунди след старта обаче отказва първата степен на ракетата-носител и двете загиват.
Въпреки неуспеха, се прави втори опит. В 11:44 часа московско време на 19 август Белка и Стрелка излитат. На борда са още 40 мишки и 2 плъха. В космическия кораб е инсталирана медицинска апаратура, която засича всички изменения в организма на животните, както и видеокамери. За първи път в историята на космонавтиката от Земята наблюдават случващото се на борда.
В този апарат летят Белка и Стрелка
Снимка: WikipediaТози път всичко минава по план и корабът е изведен в орбита. По време на четвъртата обиколка около Земята обаче се случва нещо, което притеснява учените - по неясни причини Белка започва да се мята, да повръща и да лае. Малко по-късно се укротява, докато през цялото време Стрелка остава спокойна. В последствие обаче, заради поведението на Белка, което оставя съмнения за рискове, полетът на Юрий Гагарин е сведен само до една обиколка около планетата.
Излитането на "Спутник-5"
Снимка: WikipediaТози на Белка и Стрелка остава в историята и с един забавен момент. Докато корабът е в орбита, САЩ извеждат спътника "Ехо-1". Орбитата на американския апарат е по-висока от тази на руския, но при една от обиколките двата се "засичат" в небето над Байконур. В този момент Белка и Стрелка започват да лаят яростно. В родината им гордо коментират, че съветските кучета са надушили вражеския спътник.
На 20 август, след 18 обиколки около Земята, "Спутник-5" получава команда за завръщане и след 25 часа полет успешно се приземява в предварително разчетения район. Когато го отварят, всички с облекчение виждат, че Белка и Стрелка са живи и здрави.
Популярността им расте с минути. Още на другия ден двете са показани на пресконференция в ТАСС, където се събрат журналисти от много страни и кадрите обикалят целия свят. Космическите кучета са показвани в детски градини, училища и масови прояви, като навсякъде са посрещани с възхищение.
След няколко месеца Стрелка става майка - ражда шест малки палета. Едно от тях - кръстено Пушинка, е подарено от съветския лидер Никита Хрушчов на дъщерята на американския президент Джон Кенеди - Керълайн. Между Пушинка и кучето на Кенеди дори пламва любов и те се сдобиват с потомство от 4 кученца.
А Белка и Стрелка са "пенсионирани" с почести и живеят доволно до края на живота си в Института по медико-биологични изследвания. Доживяват до дълбока кучешка старост. След смъртта им са препарирани и днес могат да бъдат видени в Мемориалния музей на космонавтиката в Москва.
Преди полета на Гагарин са извършени още четири "кучешки" теста, три от които успешни. Загиват Пчёлка и Мушка, но благополучно на Земята се завръщат Жулька и Жемчужина, Чернушка и Звёздочка. Последната е кръстена именно от Гагарин, който все още е само един от кандидатите за първи космонавт. Тя извършва успешен полет с една обиколка на Земята на 25 март 1961 г. Само 18 дни по-късно кръстникът й става първият човек, видял планетата ни от Космоса.
До днес повече от 60 кучета са летели там...
Животните в Космоса - и маймуни, жаби, мухи
Първите живи същества, които са изпратени в Космоса, за да се провери дали човешко същество би издържало дълго в безтегловност са... цял контейнер плодови мушици. Те са качени на германската ракета V2 и политат от Ню Мексико, САЩ, през далечната 1947 г. Целта е да се изследва влиянието на радиацията върху тях. Експериментът показва, че те достигат космическото пространство и се връщат без никакви увреждания.
Само година по-късно е направен първи опит с животно, по-висше от насекомите - това е макакът Алберт I. Той е изстрелян от САЩ с ракета V2 през юни 1948 г. Опитът обаче е неуспешен - тя не успява да достигне открития Космос, а само на 63 км над Земята, и Алберт не оцелява.
Още една година след това американците изпращат в Космоса неговия роднина -Алберт II, който преминава 100-километровата граница на земната атмосфера и излиза в космическото пространство. Жив е до височина 133 км, но след това не издържа в извънредните условия и умира по пътя обратно към Земята. След това американците изстрелват още няколко маймуни и мишка.
В това време СССР наблюдават с голямо внимание тези експерименти и в хода на космическата надпревара съветските учени също започват да изстрелват животни. Мишки, плъхове и зайци са първите.
Скоро след това обаче - през 1951 г., Дезик и Циган стават първите кучета - суборбитални космонавти, които се връщат живи на Земята. Те са две от деветте четириноги, които СССР изстрелва в херметически затворени контейнери в носа на ракетите. По план капсулите трябва да се приземят с парашут, но повечето не успяват и животните загиват. Дезик лети и втори път, но полетът е неуспешен.
Следва полетът на Лайка.
По-късно много животни все пак успяват да оцелеят. Макакът Ейбъл и маймуната катерица Бейкър стават първите маймуни, преживели полет в Космоса. С кратковременен суборбитален космически полет достигат височина от над 579 км на борда на американската модифицирана военна ракета "Юпитер" през 1959 г. и се връщат невредими, като близо 9 минути - повече от половината полет, са в безтегловност.
На 31 януари 1961 г. пък шимпанзето Хам отпътува в капсула на програмата "Мъркюри" на борда на американската ракета "Редстоун". То е тренирано да бута лостове, за да получи бананови пелети и да избегне електрически шокове. Така показва възможността да се изпълняват задачи по време на полет. Хам преминава по почти същия суборбитален маршрут, по който три месеца по-късно поема първият американски астронавт Алън Шепърд.
Същата година Франция изпраща в Космоса три плъха, а след това и котарака Феликс.
Рекордът за най-дълъг космически престой на животно обаче е поставен отново от две руски кучета - Ветерок и Уголек, които през 1966 г. прекарват извън земната атмосфера повече от 22 дни на борда на "Космос 110". Постижението е надминато от хора астронавти чак през 1974 г.
"Изумително, те се приспособяват толкова бързо. Само след 5 минути мишките започват да "летят" в пространството, в което са затворени на космическия кораб. После се пощят и се хранят съвсем спокойно, все едно са на земята", коментира преди време Лаура Луис от комисията за грижа и третиране на животните към NASA.
В Космоса са изпращани вече костенурка, риба, медузи, тритони, паяци, амеби, хлебарки, гъби, растения, плесен, яйца на пъдпъдъци, семена и клетки. В годините опитите показват, че издръжлива северноамериканска риба може да продължи да плува в условия на микрогравитация, пчелите могат да правят мед и в безтегловност, а мравуняците в ракетите следват обичайната си организация. Учените дори успяват да установят, че бавноходките - микроскопични безгръбначни организми, могат да издържат на условия, каквито има на Марс. Смята се, че тези експерименти увеличават шансовете на човечеството да пренесе живи организми на Червената планета и да я засели със земна флора и фауна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}