Изборът на Тръмп за Върховния съд избегна отговорите на ключови въпроси

Ейми Кони Барет отказа да отговори пред Сенатска комисия за абортите, гей общностите и здравеопазването

19:02 | 13 октомври 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 61 3747 Снимка: AP/БТА

Съдия Ейми Кони Барет, номинирана от президента на САЩ Доналд Тръмп за член на Върховния съд, заяви днес, че личните й религиозни възгледи няма да оказват влияние за съдебните решения, които взема като член на институцията, предаде ДПА.

Тръмп

Барет отказа да отговаря на ключови въпроси за абортите, здравеопазването и правата на ЛГБТ общността, като се аргументира, че би било неуместно съдия, номиниран за член на Върховния съд, да казва предварително каква позиция ще заема по бъдещи казуси.

"Не мога да изразявам възгледи по случаи, нито да се ангажирам предварително" с определено решение, заяви тя на втория ден от изслушването си в правната комисия на Сената.

Днес е първият ден, в който сенаторите от комисията могат да й задават въпроси.

Барет потвърди, че е вярваща католичка и религията има значение за нея. Тя подчерта, че решението й да има голямо семейство (седем деца) с членове от различни раси и да направи религията ключова част от живота им е личен избор.

"Имам живот, пълен с хора, които са взимали различни решения, и никога в личния си живот не съм опитвала да им налагам моите решения, същото е вярно и в професионален план. Държа на върховенството на закона", подчерта кандидатката за нов член на Върховния съд.

Американците "заслужават независим Върховен съд, който тълкува нашата Конституция и закони така, както са написани", каза тя пред съдебната комисия на Сената.

Сенатът, в който мнозинство имат републиканците, се стреми Барет да бъде бързо одобрена преди изборите на 3 ноември.

Съдебната комисия насрочи гласуване за четвъртък, когато е последният ден от изслушванията, започнали вчера. Очаква се кандидатурата на Барет да бъде внесена за гласуване на това заседание и после да бъде отложена за седмица.

Виж още "Нямате ли усещането, че Върховният съд не ме обича?"

Ако това стане, както се очаква, комисията ще гласува за одобряване на нейната кандидатура на 22 октомври, след което трябва да има окончателно гласуване за одобряването й от Сената в седмицата, започваща на 26 октомври.

Ако контролираният от републиканците Сенат утвърди Барет преди изборите на 3 ноември, консерваторите ще затвърдят мнозинството си в 9-членния съд, като вече ще имат шестима съдии срещу само трима либерали.

Републиканците отхвърлиха критиките към настояването си номинирането и изслушването на Барет да стане непосредствено преди изборите и така да бъде бетонирано консервативното мнозинство в съда, може би за десетилетия напред.

Барет представи възгледи, които бяха в противоречие с тези на покойната либерална върховна съдийка Рут Бейдър Гинсбърг, за чието място тя беше номинирана от президента Доналд Тръмп.

Сенаторът Камала Харис, която е кандидат за вицепрезидент на САЩ от Демократическата партия, предупреди, че кандидатурата на Барет застрашава всичко, за което се е борила Гинсбърг. Според Харис има опасност не само за здравеопазването, но и за избирателните права, правата на работниците, правото на аборт и самата идея за правосъдие.

Преди дни Барет заяви, че съдът "не трябва да опитва" да влияе на политиката. Според нея тези решения трябва да бъдат вземани от политическите клонове на властта. Барет подчертава, че е решена да следва примера на своя ментор, покойния върховен съдия Антонин Скалия, когото описва като "отдаден на семейството си, твърд във възгледите си и не изпитващ страх от критиките".

Изследване от миналата сряда на "Морнинг Консълт" и "Политико" показа, че 46 процента от избирателите подкрепят утвърждаването на кандидатурата на Барет, което е покачване с 9 пункта спрямо предишно проучване.

ИЗБРАНО