През вековете християнството и християнската църква са били изправени пред външни врагове, но и вътрешни противоречия: римските императори, по-късно исляма, вътрешни богословски различия, базирани на различни интерпретации на свещените текстове, признаване или непризнаване на определени текстове като свещени и т.н.

Специален църковен орган на католическата църква, наречен "Инквизиция", е създаден през 1215 г. от папа Инокентий III.

Църковният трибунал, на когото е възложено "откриването, наказанието и предотвратяването на ересите", е установен в Южна Франция от Григорий IX през 1229 година. Този институт достига своя връх през 1478 г., когато крал Фердинанд и кралица Изабела, с одобрението на папа Сикст IV, основават испанската инквизиция. Основната й задача е да определи дали обвиняемият е виновен за ерес.

От края на 15-ти век, когато в Европа започват да се разпространяват идеи за масовото присъствие на вещици, които са сключили договор със зли духове, процесите срещу вещици също започват да влизат в неговата компетентност. В същото време преобладаващата част от присъдите срещу жени, считани за вещици, са приемани от светски съдилища на католически и протестантски държави през 16 и 17 век. Резултатите от изтребителните дейности на испанската Инквизиция, само в периода от 1481 до 1498 г., се изразяват със следните цифри: около 8 800 души са изгорени на клада; 90 000 души са били обект на конфискация или на имуществени и църковни наказания.

Испанската инквизиция в Холандия е създадена от Карл V през 1522 г. за борба срещу протестантите. През 1523 г. първите двама протестантски мъченици биват изгорени на кладата в Антверпен. Предприети са най-строги мерки за борба с протестанти от всички направления.

Някои от решенията на Инквизицията са зловещи, но и куриозни, като смъртната присъда, издадена на всички жители на Холандия.

Разбира се, въпросната присъда не е влязла в действие, но остава като особено любопитен факт за историята.

Въвеждането на Инквизицията в Холандия, която по това време и испанска територия, е една от причините за последвалата революция от 1566-1609 г., в резултат на която Нидерландия се разпада на протестантска и католическа части.