През 1992 г. едно бедно южнокорейко семейство емигрира в САЩ. Дотогава родителите и трите им деца, сред които 8-годишно момче, живеят в мазе в Сеул и се издържат с малкото пари, които изкарва бащата от малката си книжарница. Всички мечтаят за по-добро бъдеще в страната на необятните възможности. Никой не подозира, че 15 години по-късно съдбата на цялото семейство ще се преобърне фатално.
През 2007 г. привидно всичко се развива много добре - малкото момче вече е 23-годишен студент последна година в престижния Технически университет в град Блексъбрг, щата Вирджиния (Virginia Tech), където следва английска литература. Само две години по-рано обаче той лежи в психиатрична клиника, след като две студентки подават оплакване срещу него за постоянни телефонни обаждания и е-mail-и, и след като лекарите установяват, че е склонен към самоубийство. Негови колеги пък разказват, че пише съчинения, в които се говори за насилие.
Още в средното училище той е диагностициран с тежко тревожно разтройство със селективен мутизъм (детето мълчи), както и със сериозно депресивно разтройство. Започва терапия, която продължава и в първата му година в гимназията. А близки го описват като студено и затворено дете, което почти не говорело и дори се съмнявали, че има психични проблеми.
Всички тези знаци обаче не се оказват достатъчни, за да бъде спрян младият Чхо Сюн-ху. Студентът, който точно преди 13 години на тази дата - 16 април 2007 г., застреля с два полуавтоматични пистолета 32-ма и рани още 17 души в университета. И до днес това е най-кървавата драма в американско учебно заведение. Почти всички жертви са студенти, сред тях са и преподаватели.
Нещо повече, полиция и ръководството на университета, в който учат 25 000 младежи, така и не могат да обяснят как така стрелецът първо убива само двама души в общежитие, а цели 2 часа по-късно, в другия край на университетското градче, застрелва още 30. След това слага точка на кървавата баня, слагайки край и на своя живот.
Хронология на кървавите събития
Понеделник, 7,15 ч. - Априлската утрин във Вирджиния е студена и ветровита, дори вали сняг. В този момент в общежитието “Уест Амблър Джонстън” на университетския град Блексбърг се чуват няколко изстрела. Първите съобщения от обитаваната от 895 студенти сграда са за един убит и двама ранени. По-късно полицията обявява, че двама души са загубили живота си при “битов скандал”, а извършителят е избягал.
8,00 ч. - “Сигурността в сградата и на местопрестъплението е гарантирана”, заявява шефът на полицията Уендъл Флинчъм. Занятията в университета започват по план, а вратите на учебните сгради са отворени.
9,26 ч. - Ръководството на университета изпраща по имейла до студентите и преподавателите съобщение, в които пише, че има “стрелба в студентския град” и е издадено предупреждение всички да бъдат особено внимателни за “инциденти с огнестрелно оръжие” и при подозрителни обстоятелства да се обърнат към полицията.
9,45 ч. - По това време въоръженият млад мъж от общежитието се появява в зоната за лекции за бъдещите инженери, наречена Норис хол, която се намира на противоположния край на студентското градче. Чуват се изстрели, а вратите са вързани с вериги, най-вероятно от самия него. Много от студентите панически скачат през прозорците и бягат. Едва тогава университетският град е затворен, като това се случва за втори път от август 2006 г., когато избягал затворник влиза вътре и застрелва охранител. При преследването му е убит и един полицай.
9,55 ч. - Ръководството изпраща втори имейл, в който предупреждава за въоръжен мъж и препоръчва: “До второ нареждане останете в сградите. Стойте далеч от прозорците”. По-късно става ясно, че в този момент мъртви са вече 22 студенти. Едва тогава полицаите от спецслужбата SWAT щурмуват университета. Пристигат и линейки. Студенти помагат да бъдат изнесени ранените. Минути след това студент съобщава, че приблизително 19-годишен младеж е нахлул в класните стаи и за минута и половина е стрелял 30 пъти. Първо гръмнал в главата професора, който преподавал, а след това е насочил оръжието към студентите.
10,17 ч. - Университетът изпраща трети имейл, в който обявява, че занятията са прекратени. Работещите са призовани да заключат всички врати и да стоят далеч от прозорците. В този момент журналисти вече съобщават за покачващият се брой жертви.
10,53 ч. - Ръководството на университета изпраща четвърти имейл, в който съобщава, че в Норис хол е имало стрелба с много жертви и че полицията издирва втори стрелец (в този момент разследващите не допускат, че е възможно извършителят да е един).
12.00 ч. - Стрелбата е приключила. Преподавателите и работещите в университета са евакуирани и са помолени незабавно да се приберат в домовете си. Полицията е на крак, но твърде късно, ситуацията е извън контрол.
12,15 ч. - Ректорът Чарлс Стигър участва в брифинг, на който прочита изявление, в което казва: “Днес университетът беше сполетян от трагедия с гигантски размери”. До него полицейският началник Флинчъм се задъхва, докато съобщава, че са загинали най-малко 21 души.
17.00 ч. - От общежитието излизат студенти с раници и чанти, за да намерят къде да спят. Те не могат да останат в сградата, където е започнал ужасът. В същото време уплашени родители от различни щати и от чужбина от часове напразно се опитват да се свържат по мобилните телефони с децата си - поради многото обаждания връзките в университетското градче са блокирани.
Оцелелите: Най-страшно беше безизразното му лице
По-късно оцелели разказват какво се е случило.
“През цялото време той не каза нито дума. Не каза “Залегнете!”, не каза нищо. Просто влезе и започна да стреля”, спомня си студент на име Трей Пъркинс.
Той и останалите инстинктивно лягат на пода, преобръщайки чиновете, за да направят своеобразна барикада.
“Той започна да стреля където му падне. Не съм сигурен колко продължи всичко. Стори ми се, че беше много дълго, но вероятно беше само минута, две”.
По думите на свидетеля най-ужасяващото нещо в стрелеца е изражението на лицето му.
“Беше някак сериозен. Изобщо не изглеждаше уплашен, нито пък ядосан. Просто едно безизразно лице”.
След като убиецът най-накрая напуска стаята, Пъркинс и двама други студенти, единият от които прострелян в ръката, опитват да залостят вратата, за да му попречат да се върне.
“Той започна да се опитва отново да отвори вратата и после взе да стреля по нея – четири, пет, шест пъти. За щастие, нито един от изстрелите не улучи някого”, допълва младежът.
В стаята има дузина ранени. Той разкъсва дрехите си и превързва с тях раните им.
“Почти навсякъде имаше кръв. Беше толкова нереално… толкова трудно да се опише”, казва още Трей.
Докато някои щастливи се прегръщат, защото са живи, негова състудентка, която също оцелява - Ерин Шийнън, все още е в шок и разказва:
“Всичко беше толкова странно. Защото преди да започне да стреля, мъжът се огледа, сякаш търсеше някого. После всички чухме шум, все едно някой пробиваше стените, и разбрахме, че са звуци от куршуми. Той изглеждаше съвсем нормално, беше азиатец, но носеше униформа на бойскаут. Беше облечен в кафява риза, а отгоре имаше черна жилетка – вероятно в нея носеше куршумите или нещо такова. Видях как куршуми се забиват в човешки тела. Имаше кръв навсякъде. Имаше припаднали хора, не знам, може би от шок или от болка. Но аз бях една от четиримата, които се измъкнаха. Останалите бяха мъртви или ранени”.
На втория етаж на Норис хол студентът по информатика Руиджи Занг е на лекции. На поддържаната от студентите страница www.planetblacksburg.com той пише: “Избутахме една маса пред вратата. Стрелецът се опита да влезе, но след като разбра, че не може, стреля два пъти през вратата. Това беше най-ужасният момент в живота ми”.
Работещият в сградата Джийн Коул също оцелява по чудо и разказва: "Стрелецът носеше шапка и държеше в ръка автоматично оръжие. Той насочи оръжието към мен, но успях да избягам надолу по стълбите”.
Професор Ливиу Либреску - уважаван инженер по аеронавтика и преподавател в Техническия университет, обаче не успява. Убит е, след като спасява живота на няколко студенти, блокирайки стрелеца Чхо. По зловеща ирония Либреску е оцелял в Холокоста, а по-късно избягал от комунистическа Румъния в Израел. Там и го погребват 4 дни след трагедията.
Зловещ план в две действия срещу децата на богатите
Когато разследващите разплитат събитията, се оказва, че между двете стрелби Чхо отива до пощата и изпраща до телевизия NBC пакет със снимки и видеозаписи. Колетът пристига два дни по-късно и в него журналистите отриват дълго 23 страници писмено изявление, на места с неясни и разхвърляни мисли, както и 28 клипа и 43 фотографии. На кадрите се вижда как той размахва оръжие, което на моменти насочва към камерата, и дълго време говори пред камерата срещу богатите деца и техните "хедонистични нужди".
"Вие имахте стотици милиарди шансове и начини да избегнете днешния ден! Но решихте да пролеете кръвта ми. Вие ме притиснахте в ъгъла и не ми дадохте друга възможност. Вие взехте решението. Сега ръцете ви са изцапани с кръв, която никога няма да се измие. Благодарение на вас, умирам като Исус Христос, за да вдъхновявам поколения от слаби и беззащитни хора."
В този момент той насочва нож към себе си.
От пощенското клеймо става ясно, че пакетът е изпратен от пощенския клон в Блексбърг в 9.01 часа в понеделник - един час и 45 минути след първата стрелба. След като изпраща колета, Чхо се връща и застрелва други 30 души.
След това се самоубива с едно от оръжията, с които е погубил десетки. Първоначално полицията трудно установява неговата самоличност, дори първите съобщения са, че става дума за китаец. Причината е, че той се прострелва в лицето и това затруднява разпознаването му. Кой е убиецът е съобщено чак 24 часа след зверството. Така Чхо става 33-тата жертва на това безумие. И колкото и да е трудно за някои да го смятат за такава, до всички 32 камъка, поставени в кампуса на университета в памет на убитите, стои и един, който да напомня за него...
Ирония на съдбата или не?
На 8 декември 2011 година още двама души са убити в Техническия университет на Вирджиния. Единият от тях е дежурният полицай - баща на пет деца. Стрелбата започва, след като 39-годишният служител на реда Дерек Круз спира кола за рутинна проверка в района на университета.
Полицията обаче съобщава, че стрелецът не е бил в този автомобил. Свидетели разказват, че нападателят се отправил към полицая, застрелял го и след това произвел още изстрели. След това побягнал към друга кола, паркирана наблизо, и успял да се укрие. В района е намерен убит още един мъж, а до него е захвърлено оръжието на престъплението.
По ирония на съдбата или не, двойното убийство става в деня, в който университетът обжалва наложената му ден по-рано глоба от 55 000 долара за това, че ръководството не е реагирало достатъчно бързо по време на касапницата, разиграла се 4 години по-рано.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}