Берлинските власти призоваха за замразяване на наемите в германската столица за пет години от 2020 година, информира Дойче веле, цитирана от БТА.

Решението бе обявено след заседание на градския съвет вчера.

Ръководителят на отдела за градско развитие и жилища в берлинския Сенат (берлинския изпълнителен орган) Катрин Ломпшер каза, че Сенатът е решил, че има законови основания за замразяване на наемите. Сега Ломпшер трябва до 15 октомври да представи проектозакон за гласуване от Сената.

Наемите в описвания някога като "беден, но секси" Берлин се увеличиха двойно през последното десетилетие, тъй като търсещите работа са привлечени от силния пазар на труда в града, отбелязва британският в."Гардиън".

Замразяването на наемите означава защита срещу увеличаването на наемите на 1,5 милиона апартамента, написа в Туитър отделът за градско развитие и жилища на Берлин.

Според плана собствениците на жилища, които искат да увеличат наемите заради ремонти дейности, ще трябва да поискат и официално одобрение за всяко увеличение над 50 цента на квадратен метър.

Недоволството от все по-високите наеми на жилищата в Германия изкара през тази пролет десетки хиляди германци на протести в различни градове на страната. Според актуално проучване, поръчано от Лявата партия, през последните 5 години наемите са скочили с 11,4%, съобщи на 17 юни Дойче веле в статия под заглавие: "Наемите в Германия - има ли кой да спре това безумие?" На този фон все по-отчетливо се чуват призиви за ограничаване на властта на наемодателите.

Средният наем за жилищна площ в някои германски градове - данните са от 2016 година

Таблица: DW

Къде са най-високите наеми?

Мюнхен води класацията на германските градове с най-скъпа жилищна площ - там квадратният метър излиза средно близо 18 евро. Следват Франкфурт на Майн с малко над 14 евро, и Щутгарт с малко под 14 евро за квадратен метър. В Берлин средният "студен" наем (сам за отдадената жилищна площ) възлиза на 6,72 евро за квадрат, а най-ниски са наемите Варщайн, провинция Северен Рейн-Вестфалия - средно 4,64 евро за квадратен метър, според т.нар. "огледало на наемите", показващо колко е средният наем за даден район или населено място.

Много от някогашните социални жилища днес се стопанисват от големи концерни. Така например през 2006 г. Дрезден стана първата германска община, която продаде целия си жилищен фонд. Така с един замах тя погаси дълга си от 741 милиона евро.

Най-големият играч в сектора - Vonovia - управлява повече от 300 хиляди жилища. Чрез повишаване на наемите компанията се стреми да "реализира печалби, които носят доходи на акционерите. За компанията не е важно самото жилище, а печалбата, която то носи", казва Сузане Хег, професор в университета "Гьоте" във Франкфурт на Майн.

Друга от причините за ценовата спирала е увеличеното търсене, което е свързано и с недостига на жилища в центровете на големите градове. "Почти половината от младите хора междувременно записват висше образование, което ги насочва към градовете, а немалка част от тях остават да живеят в тях и след като завършат", казва проф. Хег, цитирана от DW.

Какво може да се направи

До края на сегашния законодателен период през 2021 година германското правителство си е поставило за цел в страната да бъдат построени нови 1,5 милиона жилища, една част от които трябва да бъдат социални жилища. Това е заложено в коалиционното споразумение между ХДС/ХСС и ГСДП. Тяхното изграждане обаче е отговорност на отделните федерални провинции, а правителството заделя по 1,5 млрд. eвро годишно за жилища за социално слаби.

Гражданска инициатива от Берлин предлага провеждането на референдум за национализиране на стопанисваните имоти от големите частни компании. Чисто юридически обаче идеята е много спорна. Освен това въпросните фирми ще трябва да бъдат обезщетени с милиарди евро публични средства. Асоциацията на наемателите също е скептична.

Друга идея е политиката да наложи замразяване на наемите за срок от 5 години.