Днешните парламентарни избори в Иран се очаква да бъдат спечелени от силите, нежелаещи сближаване със Запада, пише френският в. "Фигаро". Петдесет и осем милиона иранци с право на глас ще избират 290 депутати в Ислямското консултативно събрание, напомня изданието.

За да бъде легитимиран, режимът в Ислямската република има нужда от най-малко 50-процентна избирателна активност, още повече че бе силно оспорен на улични протести през есента. А неотдавнашната катастрофа с украинския боинг, в която загинаха 176 души, включително мнозина с двойно гражданство, задълбочи кризата на доверие между народа и държавното ръководство, посочва "Фигаро".

Очакваната слаба активност вероятно ще подпомогне най-твърдото крило на режима в Иран, прогнозира друг френски вестник, "Монд".

Върховният лидер и "Водач на революцията" аятолах Али Хаменей, същинският ръководител на страната, отправи към хората сигнал, че участието във вота е техен "религиозен дълг". Мнозина обаче изглежда ще го отхвърлят. В Ислямската република се гласува по принуда. "Фините механизми, властващи над институционалния лабиринт" в Иран, дават възможност във властта да бъдат представени различни политически тенденции, но единствено "ако се спазват строго принципите на системата, подчинена на Върховния лидер", се казва в коментара.

Първото общонародно гласуване в Иран след излизането на САЩ от ядреното споразумение с Техеран и началото на нова криза в отношенията на страната със Запада фактически ще е референдум за доверие към реформаторите начело с президента Хасан Рохани, заложил на излизане от международната изолация, пише руският в. "Комерсант".

Войната на санкции бе подновена, протестните нагласи се засилиха - при това положение аятолах Хаменей призова иранците да изберат парламент, способен "да се изправи срещу външните врагове" и да даде отпор на САЩ, отбелязва всекидневникът.

Иранските власти полагат всички усилия да не допуснат до изборите местните либерали и реформатори. С оглед напрежението между Техеран и Вашингтон е твърде вероятно вотът да приключи с победа на антизападните сили в Иран, прогнозира кореспондентът на ТАСС в страната Никита Смагин, цитиран на сайта на радио "Ехото на Москва".

Изборите преди четири години бяха спечелени от алианс между реформатори и умерени, но оттогава ситуацията в Иран коренно се промени. Ядрената сделка практически бе разрушена от напускането на САЩ, а иранската икономика се сви заради възстановените западни санкции, изтъква руското издание "РБК".

В началото на годината САЩ ликвидираха един от най-влиятелните ирански военачалници Касем Солеймани, което също засили позициите на консерваторите, припомня вестникът.

Политиката на американския президент Доналд Тръмп подпомогна най-радикалните антиамерикански и антизападни сили в Иран, коментира за "РБК" московският ориенталист Владимир Сажин.

Всички последни събития са изгодни за консерваторите и те ги използват в агитацията си - представят нещата така, сякаш се изправят на изборите не срещу иранските реформатори, а срещу външната заплаха, казва политологът Юлия Свешникова.

"Никой не предлага сериозни програми. Всеки си гради играта върху емоциите на хората", констатира тя. Повечето иранци обаче схващат, че всички последни проблеми на страната са предизвикани не от действията на САЩ, а от неумелото държавно управление, добавя руската анализаторка.

Обстановката около Иран, от една страна, сплотява обществото в страната около държавното ръководство, от друга - подгрява и опозиционно настроените граждани, активизирали се с помощта на външни сили, обобщава експертът Борис Долгов пред руския в. "Парламентская газета".

Това със сигурност ще се отрази на днешните избори. На този етап обаче при всяко положение няма да има коренни промени нито във властовата структура, нито в разположението на политическите сили в парламента, нито в Иран като цяло. Затова не бива да се очакват и съществени промени във вътрешната и външната политика на Иран, резюмира наблюдателят.