В Китай има цензура, това е факт, заяви днес говорител на Европейската комисия в отговор на въпроси, свързани с публикация в изданието "Чайна дейли".

Изданието вчера публикува писмо на посланиците на държавите от ЕС в Китай под заглавие "Връзката между ЕС и Китай е жизненоважна насред световната криза". Комисията днес потвърди, че ръководителят на местното представителство на ЕС е решил да приеме част от текста на писмото, свързана с произхода и разпространението на пандемията от COVID-19, да бъде съкратена.

Говорителят оправда това решение с необходимостта ЕС да успее да разпространи останалите послания в текста, свързани с необходимостта от световен отговор на пандемията, за опазване на околната среда, за човешките права, за взаимодействието на държавите в рамките на международните организации. По неговите думи ръководителят на представителството е взел решение, насочено към "запазване на равновесие в интересите".

Говорителят не пожела да уточни дали промените в публикацията са били съгласувани с всички държави от ЕС. Той добави, че пълното съдържание на писмото е изпратено до редакциите на китайски медии и е публикувано на няколко адреса в интернет.

Решението на ръководителя на представителството не означава, че приемаме цензура. Цензурата не е приемлива, но делегацията работи в особен контекст, допълни говорителят. Той уточни, че европейските представители са обсъдили случая с китайското външно министерство и са изразили дълбока загриженост от намесата в текста. Продължаваме да настояваме за свободна преса и други човешки права и свободи в Китай, добави говорителят.

Европейската комисия съобщи, че одобрява подадените от 18 държави в ЕС искания за помощ за изготвяне на териториални планове за финансиране по механизма за справедлив енергиен преход до 2030 година.

Механизмът е част от т. нар. Зелена сделка и ще привлече поне 100 млрд. евро под формата на инвестиции за подкрепа на регионите, засегнати най-силно от прехода към природосъобразна икономика. ЕК ще подкрепи държавите при оценката на въздействието върху обществото, икономиката и природата от прехода.

Комисията е одобрила исканията за подкрепа, изпратени от Белгия, България, Кипър, Чехия, Гърция, Испания, Финландия, Хърватия, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция и Словакия. Миналата година ЕК представи намерението до 2050 г. ЕС да прекрати употребата на изкопаеми горива в икономиката.

ЕК промени списъка с чуждите държави със слабо законодателство срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

Европейската комисия предложи днес подход за допълнително укрепване на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Мерките на комисията обхващат следващите 12 месеца

Европейската комисия предложи днес подход за допълнително укрепване на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Мерките на комисията обхващат следващите 12 месеца.

Целта е да се отстранят оставащите пропуски и да се премахнат всички слаби звена в правилата на ЕС, се отбелязва в съобщение на комисията. ЕК представи нова методика за установяване на опасни чужди държави със слабо законодателство за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, които представляват съществена заплаха за финансовата система на ЕС. Комисията прие нов списък с такива чужди държави.

Новият план за действие насърчава Европейския банков орган да използва пълноценно новите си правомощия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Комисията ще предложи в началото на 2021 г. по-уеднаквени правила за борба с тези престъпления, както и да бъде създадена европейска служба, която да следи за тяхното приложение.

ЕК предлага финансовите разузнавателни служби в ЕС да съгласуват дейността си, а полицейските сили да обменят повече данни за пране на пари и подкрепа за терористите. Частният сектор може също да играе роля в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, допълва комисията.

Списъкът на ЕС за чужди държави със слабо законодателство в посочените области включва Бахамските острови, Барбадос, Ботсвана, Камбоджа, Гана, Ямайка, Мавриций, Монголия, Мианма, Никарагуа, Панама и Зимбабве. ЕК премахва от списъка Босна и Херцеговина, Етиопия, Гвиана, Лаоската народнодемократична република, Шри Ланка и Тунис.