Доверието на българските граждани в Европейския съюз отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и вече е 53 на сто, докато средноевропейското равнище е 49 на сто, според резултатите от допитването "Стандартен Евробарометър 94 - Зима 2020-2021" в частта му за България. Това съобщиха от Отдел "Преса и медии" на Представителството на ЕК в България, цитирани от БТА.

Традиционно, доверието към институциите на ЕС сред българите е по-високо, отколкото доверието към редица ключови национални институции. България е една от трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната се нарежда до Португалия /76 на сто/ и Латвия /57 процента/.

Здравеопазването и икономическата ситуация се разглеждат като основните проблеми на ЕС в контекста на епидемията от коронавирус.

Скептицизъм към ваксините

Според проучването българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС. Скептицизмът ни към ваксините е един от най-високите в ЕС, сочат още данните на Евробарометър, цитирани от bTV.

22% от българите заявяват, че няма да се ваксинират. Другите страни са Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).

След старта на имунизационната кампания у нас и в ЕС, 19% от българите заявяват, че искат да се ваксинират възможно най-скоро. Това е повече от два пъти по-малко в сравнение с ЕС - 45%.

62% от нашите сънародници се съмняват в безопасността на ваксините заради бързите темпове на разработване. За Европа този дял е 52%.

Схващането, че след ваксинация за коронавирус ще има дълготрайни последици е сходна - 65% за българите и 67% за гражданите на ЕС.

Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%).

От друга страна 12% от българските граждани смятат, че икономиката ни няма да се възстанови, сравнено с гражданите на ЕС (8%).

Относно цялостните мерки за борба с епидемията, българите са по-удовлетворени от тези в ЕС - 55%, в сравнение с националните -47%.

Въпреки това 68% от сънародниците ни ги смятат за оправдани. 90% от българите смятат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи.

Относно достъпът до ваксини - и българите (30%), и европейските граждани (36%) смятат, че приоритет на ЕС е да осигури бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки.

Българските граждани, които смятат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини е 87%. Българите посочват също, че за информация по-скоро биха се доверили на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%).  Българите имат най-високо доверие на здравните специалисти - 62%. Това е почти идентично с нагласите в ЕС - 67%. В същото време българите са по-склонни да се доверят на неспециалисти - 39%, отколкото гражданите на ЕС - 19%.

Очаквания от бъдещето

През лятото на 2020 г. делът на българските граждани, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище - 32%. От "Евробарометър" отчитат, че по-ниските нива на оптимизъм вероятно се дължат на пандемията.

През февруари 2021 г. повече българи дават отрицателна оценка на положението в страната. Тези от нас, които определят състоянието на страната като добро са едва 20%.

Нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени слуги (29%). По всеки от тези показатели България се намира под средното европейско ниво.

25% у нас смятат, че ситуацията в страната ще се подобри в следващите 12 месеца. И българи, и европейските граждани определят здравеопазването като най-актуален проблем на ЕС. При българите този дял е 43%, а при европейците - 38%.  Като втори най-значим проблем пред ЕС се посочва икономиката - 31% от българите и 35% от европейските граждани. За българите третият най-значим проблем е емиграцията - 28% смятат така.

Доверие в медиите

Българите имат най-ниско доверие на печатните медии - 30%. Най-високо доверие има телевизията - 53%, а по средата е интернет - 44%. Относно информация в социалните мрежи - българите са два пъти по-склонни да се доверят на такава (38%), отколкото европейските граждани - 19%.

55% от нашите сънародници смятат, че медиите предоставят достоверна информация, докато в ЕС този дял е 62%. Българските граждани, които смятат, че медиите предоставят всички гледни точки е доста висок - 64%, но отново е под средното ниво за ЕС - 70%.

36% от българите са склонни да вярват, че информацията в медиите е свободна от политически или търговски натиск. За гражданите на ЕС този дял е 43%.

При фалшивите новини, 54% от сънародниците ни казват, че се натъкват по-рядко на недостоверни или фалшиви новини при среден показател за ЕС 71%. Също така българските граждани са по-малко склонни да гледат на недостоверните или фалшиви новини като на сериозен проблем за страната (България - 63%, ЕС - 76%) или за демокрацията изобщо (България - 74%, ЕС - 82%).