"Много сме доволни от съвместната работа в Републиканския алианс заедно с нашия партньор, уважаемия Девлет Бахчели. Използвам случая, за да благодаря още веднъж на г-н Бахчели и на сподвижниците от Партията на националистическото действие (ПНД), че са редом с нас и ни подкрепят при всякакви случаи".

Това заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган в онлайн реч пред делегатите на окръжните конгреси на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) от Ъспарта, Бурдур, Гюмюшхане, Синоп и Кастамону. Изявлението му дойде на фона на появили се напоследък твърдения за разногласия между него и Девлет Бахчели по някои въпроси. Редица анализатори ги окачествиха като сериозни и напомниха за подобни разногласия между двамата и през 2018 г., прогнозирайки дори възможен разпад на коалицията.

Но Ердоган категорично отрече подобни твърдения и публично защити коалиционния си партньор Девлет Бахчели, жест, насочен към укрепване на Републиканския алианс. В същото време президентът, в типичния си стил, определи твърденията за противоречия като "опит да се вкара клин между него и коалиционния партньор".

Може би това щеше да мине и отмине, ако обвиненият в провокиране на раздор между Ердоган и Бахчели бе някой друг, а не Бюлент Арънч.

Арънч, един от тримата основатели на ПСР (заедно с Ердоган и Абдуллах Гюл), е понастоящем член на Консултативния съвет към президента. При това положение, разбира се, мнението му разтресе вътрешната политика.

Но какво точно се случи? Предисторията е дълга и има различни разклонения.

Първото произхожда от оставката на зетя на Ердоган Берат Албайрак от поста финансов министър, която той обяви в Инстаграм. За да смекчи кризата, президентът назначи за финансов министър Лютфи Елван, който макар че е бивш вицепремиер в правителството на низвергнатия от Ердоган Ахмет Давутоглу, се ползва с добра репутация сред консервативните ислямисти, а за гуверньор на централната банка назначи Наджи Агбал, който бе в конфликт със зетя Албайрак.

Ердоган не спря дотук, а обяви курс на реформи в икономиката, правната система, демократизирането на Турция, което бе посрещнато с одобрение дори от някои критици на президента.

Междувременно обаче се случи нещо, което хвърли сянка върху очакванията във връзка с реализирането на евентуалните реформи. Това бе едно писмо със заплахи срещу лидера на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу. Автор на писмото е Аляаттин Чакъджъ, мафиотски бос, но в същото време известен функционер от популярните в миналото Сиви вълци. Движението се ползва с широко одобрение в Турция заради участието на негови членове в наказателни операции срещу арменски ултранационалисти от терористичната организация Асала, които в миналото извършваха атентати срещу турски дипломати в чужбина. До април мафиотският бос изтърпяваше присъда в затвора за подбуда към убийството на съпругата му, а също и за обида на президента Ердоган. Благодарение на протекцията на Девлет Бахчели обаче Чакъджъ излезе от затвора през април в рамките на амнистията заради коронавируса.

В писмото Чакъджъ сипе заплахи срещу Кълъчдароглу и семейството му, между които има и предупреждение, че ще бъде "набучен на кол" заради критиките срещу режима.

Кълъчдароглу заведе съдебен иск срещу Чакъджъ, но междувременно Девлет Бахчели публично защити мафиотския бос, като го нарече "събрат по борба" (твърди се, че Чакъджъ в миналото е бил негова дясна ръка, бел.а.). Случаят шокира, понеже напомни скандала Сусурлук от 1996 г. (преди Ердоган да дойде на власт), при който наяве излязоха факти за икономически и политически връзки между представители на правителствени структури, разузнаването и мафията.

Въпреки твърденията, че някои от консервативните ислямисти от ПСР са изпитали неудобство от защитата на Чакъджъ от страна на Бахчели, общо взето не последваха протести. Говорителят на президента Ибрахим Калън, посочи, че е неприемливо да се сипят заплахи по този начин срещу политиците и че съдът ще се произнесе, но като цяло защити националистическия лидер. "Вероятно Бахчели, под въздействието на старото приятелство, което го свързва с Чакъджъ, се е изказал в негова защита", опита да обясни Калън.

Единствен Бюлент Арънч реагира в изявление пред медиите. Защитавайки курса на реформи, той призова да бъдат освободени от затвора бившият лидер на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ и Осман Кавала, турски бизнесмен и меценат, като изрази мнение, че и двамата са държани несправедливо в затвора.

Джемил Чичек, бивш министър на правосъдието, който също принадлежи към старите кадри на ПСР, заяви подкрепа за Арънч.

Девлет Бахчели и съпартийците му обаче скочиха срещу подобна трактовка на реформите, в която съзряха заговор на ислямистите срещу тях. Не е тайна, че кюрдският въпрос е "червената линия" на националистите.

"Изявленията на Арънч и на Джемил Чичек, особено в частта за освобождаването на кюрдския лидер Селяхаттин Демирташ, силно обезпокоиха ПНД и Бахчели много ясно го заяви пред своя партньор", коментира журналистката от в. Хабертюрк Кюбра Пар.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обаче обвини Бюлент Арънч в подстрекаване на разкол между него и Бахчели.

"През последните дни виждаме, че някой се опитва да подпали нов пожар, като се използват определени отделни изявления и акценти върху нашата програма за реформи, които нямат нищо общо с нас. Никога не можем да бъдем заедно с Кавала, който финансираше събитията за Гези", заяви Ердоган, визирайки антиправителствените протести от 2013 г., за които е обвиняван Кавала.

Жестът на Ердоган безспорно има за цел да укрепи още повече съюза му с Девлет Бахчели, дори с цената на това да пожертва дългогодишния си съратник Бюлент Арънч.

Според близки до Ердоган източници Бахчели е поискал от Ердоган да освободи Арънч от Консултативния съвет.

По думите на журналистката Кюбра Пар част от консервативните ислямисти подкрепят необходимостта от реформи, включително освобождаването на Демирташ и Кавала, други пък са обезпокоени от действията на съратници на Бахчели като Чакъджъ, в което виждат засилване на влиянието на Бахчели върху Ердоган. Не на последно място, има и такива, които твърдят, че е необходимо завръщане към парламентарната система - искане, каквото поставят и опозиционните партии.

"Този път колата на ислямо-консервативната ПСР може би не се преобърна, но със сигурност се разтресе. Ердоган със своите изявления засега успя да спре сътресението", коментира Пар.

Според анализатора Мурат Йеткин основната задача, върху която се фокусира Ердоган, е да спечели следващите избори. Затова за него е жизнено необходима подкрепата на лидера на крайно десните националисти Девлет Бахчели. Националистическият лидер е и най-ревностният застъпник на президентската система на управление начело с Ердоган.

Поставени едно под друго всички тези събития навеждат на извода, че евентуални предсрочни избори в страната съвсем не са изключени. Редовните избори в Турция следва да се произведат през 2023 г., едновременно за президент и парламент. Но редица наблюдатели са на мнение, че системата няма да издържи дотогава. Политологът Ибрахим Услу прогнозира предсрочни избори най-късно през втората половина на 2021 г.

А какво ще стане с писмото на Аляаттин Чакъджъ? Не са малко онези, които смятат, че то може да е предупредителен сигнал и за някои ислямистки среди, противопоставящи се на съюза на ислямо-консерваторите с националистите, от типа: "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо".

Случайно или не, но Ердоган обяви курса към реформи в момента, когато стана известно, че Джо Байдън печели изборите за президент на САЩ. Последва и изявление, адресирано към ЕС: "Мястото на Турция е в Европа". А това за много анализатори означава, че Ердоган ще търси подкрепа за реформите си от Запада. Междувременно обаче трябва да се има предвид, че всеки курс на реформи, който Ердоган реши да реализира, ще бъде в границите, набелязани от Девлет Бахчели. Поне до изборите...